09 October 2008

It was acceptable at the time

Докато правихме последния час входно по физика (след като за останалите 5 часа имахме още едно входно и текст-нещо-си по немски), с В. обсъждахме колко е прекрасно чувството да чуеш звънеца в четвъртък след часа, представяйки си почти несъществуващата петъчна програма. Този срок петъкът ни наистина е ден на майстора, а също и на жена му, на децата, тъщата и любовницата. Времето обаче не знае какво иска от нас или изобщо, важното е, че е досадно на обяд да се сваряваш бавно пред волана, а пет часа по-късно да се завиваш със случайно взетия шал (просто защото нямаш с какво друго).
Днес обаче е и един тих езиков ден, говорим си за немския изпит, а вечерта обсъждаме текстове на английски, преди, за и след, после изпадаме в музикални делириуми пред неочаквани банди.
Р. пък ми дава добри нужни съвети за почивка и баланс, та не е ли затова дадена петъчната ни програма? А и дори да имам нужда от такива неща, сега е време да се мятам смело върху пластичната анатомия.

06 October 2008

Give your opinion on the dire situation

Прекрасно.
Явно всяка трета година, месец май, ми трябва да се тръшкам и ядосвам за глупости. Концерти. Късмет, който въобще не съществува. Депеш. Отново. Идват. И аз няма да мога да отида. Отново. Принципно. Обаче всъщност ще. Ще и ще ми е забавно, после ще пътувам цяла нощ, за да отида нощна и недоспала на измислена матура по английски, за да покажа за пореден път, че, да, мамка му, по-добра съм от това. От всичко това и всички онези, които не знаят какво е.