Kashmir

Говорим си за пътуванията ни последните седмици, София и Ямбол (е Градът). Покрай нас прелетява един от зайците. Не знам защо се сещам чак тогава да й кажа:
- В София видях най-красивия мъж на света.
В. почва да се смее.
- Трябва да видиш в Ямбол колко красиви мъже има. И са толкова различни.
- Но този беше просто най-прекрасният. Съвсем сериозно. Просто...Красив. А го зърнах само за три секунди, докато пресичаше покрай нас.
Тя ми вярва.
Така си прекарваме часовете в училище. Днес по изключение и пренасяхме столове.
Everywhere I go, kids wanna rock.
И Сънчо вече си е у нас и сега трябва да лягам, за да мога да го разходя утре сутринта.
Но първо ще се изкъпя. Задължително в тази последователност.

Красив дигитален звук

Глупава радост, щом откривам тази и още няколко снимки от същия ден. Не съвсем заради друго, ами бях ги забравила.
Пясъкът все още не се е изчистил от летните набези, а в този ден беше наистина успокояващ (и летящ всъщност, имам спомен за доста ветровит ден. И индианците на главната.)

Последните дни е все така слънчево и декември вече започна. Това е по законите на Мърфи, а също и нямам време за почти нищо друго през седмицата, освен да свърша всичките задачи, които ми дават ден-за-ден и дори да поуча, ако ми остане време. Имам нужда да направя някаква дивотия, за да се почувствам отново пълноценна и жива, защото, въпреки че е вярно, че дните ми са динамични, нищо от нещата, които се случват наоколо, не се различава от "Лягам си в три, защото по-рано не мога." Мога ли пък да игнорирам всичките минали "Лягам си в пет, защото чак тогава си тръгват другите.", например? Разбере го, най-после.
Сега ще се връщам на шоуто на Russell Brand. А утре сутринта имам уговорка с Н за първи път тази учебна година и ще обсъждаме вестникарски идеи и Gedanken aus dem Aschenbecher. И той завършва, а аз започвам да прекалявам с мрънкането за този пост. Малко рокендрол.