I lost myself in a familiar song

Последните седмици малко занемарих това място, но не е от липса на истории.
В момента е тази част от годината, когато просто не можеш да се скриеш от хора и събития, и безплатен алкохол, и замерване с хартия, и разкази от предишни партита, и планиране на бъдещи такива. Работата никога не свършва, но всичко е ОК и е смешно, когато си говорим глупости на обяд или когато вечерта завършва с импромпту спор за моя произход (а това напоследък се случва по-често, отколкото бих искала да си призная).
Нямам търпение да стане петък, за да изпълня поредната неизпълнима мечта на 16-годишната Нели и да чуя Рамоунс наживо. Почти. И да си купя най-после апарата. И да отида на поредното парти и да си представям, че не съм на работа на следващия ден.
Let's party like it's 1999 and we're all tweens, baby.

I know I'm getting boring now

Вече на 23 (!), а последните дни се случват много странни неща, запълнени със стълби и змии, безсрамно много бира и кулинарни опити, среднощни разговори в затворен пъб, танци на саундтрака на Breaking Bad, планове, които се случват и такива, които трябва да се заместят. Марсела се смее от сърце на предложенията ми и обещава да помогне, а Рос Б. дава най-гениалните идеи на света (след 10 вечерта). Тим обича ментов чай, Вестимир и Момчил дават неразумни предложения.

Сега трябва да спя, защото утре е пореден ранен ден за Нели и надеждите й, а и трябва да започна да правя тортата за събота.