Où sont tes idoles mal rasées, bien habillées

Април, април, моля те - бъди малко по-слънчев. Не е толкова много, предвид всичко, което се случи март, може поне това да направиш.

Предполагам, че вече е официално пролет - или поне се надявам. В един момент, като има слънце за повече от един ден, ще отида до Ларгс и ще извървя цялата пътека, и най-вероятно ще умра някъде по пътя, както винаги тръгвам нанякъде massively under-equipped.

Имам си билети за лятна България - не че изобщо ми се прибира, не че имам някаква нужда да стоя два месеца там, но ще се случи. А понякога си мисля - лоша дъщеря ли съм, че не изпитвам никаква носталгия към дома? Нищо вече - приятелите искам да видя, да, но колко от тях всъщност ще видя. Колко то тях ще работят някъде далеч, колко от тях изобщо няма да могат да бъдат намерени. С колко от тях ще имам какво да си кажа, като се видим. С колко от тях изобщо искам да се видя.

Това е от нещата, които няма как да обясня. Знам, че тези два месеца ще бъдат загубена кауза и прекалено много изпуснато време, вместо да остана тук и да си намеря работа, и да се преместя в някой от апартаментите, които всъщност исках.

If home is where the heart is, България отдавна загуби битката.

Това е.