"Това е ебаси начинът да те събудят. Не, честно, да ги еба и оптимистите, ако смятат да ми звънят всяка неделя в 9.30 сутринта да ме питат за това или онова." Просвам се надясно върху леглото и си отварям отново очите. "Ама няма смисъл вече, ще взема да ставам." Телефонът си показва кротко 11.30, което с часовата разлика става някакво зловещо ранно число за лятна неделя. "Не ти ли прави впечатление, че ти се обаждат неделя? -Повече ми прави впечатление, че звучаха будни."
Веднъж ще ми пратят писмо навреме, и това ще е единственият път, когато ще решат да проверят дали съм го получила.
И вече няма да ме е страх от зомбита, но никакви такива сънища отново, моля!
No comments:
Post a Comment