Чувам стъпките си на фона на несъществуващи мелодии след полунощ, покрай мен летят сенки и листчета хартия, точно като листопад, да. Държим се като малки, а междучасието се превръщаме в шумни испански със собствено мнение за косите си. По коридорите ме спират и ме питат как е било в Англия, а аз отговарям - мъгливо като парата от следобедния чай - но всъщност никога не съм ходила там. После пък говорим за нови митове и дивани, и какви истории помнят холовете ни, и замразяваме образите си пак и пак.
На вечерния студ ми казват, че имам хипнотизиращо красив глас, де да беше - мисля си аз и се сещам за хипножабата във Футурама, и освен това - като се прибера, ще си го пусна. Вместо това гледам два филма с обща допирна точка - актьор и си блъскам главата в корковата стена.
По-нататък гледам и друг филм, после още един, и още един (а един само го изпращам на дете), а колко са хубави те всъщност.
Обаче сега трябва да си лягам, защото песента свършва, а утре събираме героите от месец май.
1 comment:
кой беше свързващият актьор? (нека е джони деп)
да бе, в гласа е било, аз се чудя що все съм замаяна като се видим.. :Р (ще си помисля за хипнотизиращ-ако те сънувам, ще пиша)
фълмът дето ми изпрати-верно, като си на 18 :)
Post a Comment