Нали се разбрахме да спрем с тоя мюзикъл? плюс Вечния двубой.
Май само това му трябва на човек - смях до пълно загубване представа за времето. <А то съществува.>
Ето, пак застанах на изходната позиция - годината свърши, а аз наистина не знам къде ще бъдем утре. <Но подочух нещо за пързалката.> Може би поканата не дойде от когото трябваше, обаче все пак хората са същите, мястото, престоят, забавлението - и те.
Намерих нови снимки за последният за 9. клас филм, едно-две подходящи клипчета, за музиката ми помага най-добрата в бранша.
За утре е това, в събота ни очаква дълго и самотно пътуване до Созопол, градът на загубените хора, забранените снимки и изоставената бутилка Спрайт. А после - ще видим докъде ще ни стигнат силите.
Дотогава все ще напиша още нещо.
Ако мога.
1 comment:
Looking for information and found it at this great site... Order tadalafil from us Saab collectable 1960 Pictures of 1998 mercedes e320 in green pay per click program blood pressure monitor wrist
Post a Comment