Tuesday Morning

От този пост за днешния ден бихте разбрали:

* как не мога да понасям някои избрани хора и ме сърби, че трябва да си мълча за това
* как се нареждат някакви други тъпи хора относно разни неща, които са казали в една братска скандинавска държава на други хора, което е било накратко тъпа грешка
* как се чудиш къде да се скриеш, за да не те видят разни хора на отсрещното гише
* защо във всяко положение важи максимата shit happens
* приятно ли е да те изненадат с контролна понеделник сутринта
* още по-приятно ли е да не разбираш нищо по физика
* дали сме освободени от училище в петък
* каква е истината за болките в корема ми днес сутринта (недоспиването и бирата на гладно, как кое)
* какво ще правим утре/четвъртък/петък вечер
* do you really want to live forever anyway

The Final Countdown

И, ето че се започва отначало, с бързите уговорки по коридорите, със съобщенията по таблото и в телефона, или пък записките по сценария. Този път всичко е познато, дори сме го играли и ще се справим невероятно, защото така или иначе няма къде да се ходи.
Quite sure, unlike before.
Или едно незабравимо пътуване в маршрутка, събрала какви ли не индивиди. Който се вижда като изключение, може да заповяда.
След това ще му мислим, сега най-важното е да минат дните до сряда. Всичко останало почва от 14.30 въпросната сряда, и ще завърши някъде към 19.40 в петък.
Как обичам този момент.

Edit at 23:25 А в момента съм щастливо мъничко човече.

I'll write it down and tell you exactly how i feel again

Защото така става, когато знаеш, че трябва да направиш разни неща, като да отговориш на 15-те въпроса по немски, но всъщност ти е много по-интересно да гледаш снимки и да слушаш за (прекрасната) Норвегия, пиейки някакви бири и слушайки музика.
Но пък затова е месец май, който, освен че е ужасно тъжен на моменти на раздели и последни пиеси за някои към края си, е и ужасно спокоен откъм училищни събития. Разбирайте екскурзии, почивки, свободни часове и репетиции по всяко време.
Да де, не е като да нямаме класно по математика другата седмица, обаче ще го преживея, все пак и отгледаните номади могат да гледат справочници и да разбират задачите. (Интересно, по това време вече щях да се мъча и заспивам над учебника и разните му там теореми. Сигурно, ама нещо спря да ми пука след поредната разправия с управата па гпне-то.)
Всъщност е жалко, наистина исках да имаме литература и да покажа на класната грамотата (хаха).)

Don't look back in anger

Big fake smiles, this time they're only mine.
A new generation of impostors has come and it's our sacral duty to greet them every single day.
Cause Time, Time is my everything. Time is what we always need, but It's always not enough.
Keep your eyes closed, I've got something to show you.
The scissors are on the ground, despite he has cut off a little piece of my hair. This Time I just want you to find me while watching the dawn selfishly. [I'm not lost, but under the blanket. Kommst du mit?]
Who's playing? Who's playing?
Snow Patrol?
No, tomorrow my sis goes to Morrissey.

London Bridge

Отново започва път от моя праг...
(Бърз рекавъринг на спомени от Властелина 1)
Та, утре пак поемам по някакви незнайни пътища, отново. (Това е новина само за онези, които не знаят, ако има такива.)
Иначе София е любим град сред весели хора и на готини концерти, само да не забравя да звънна на любимото Софи.
А преди отпътуването ще следват няколкочасови обиколки от-до. Моля ви, не забравяйте как и с кого ще пътувам!

И, само да отбележа за архива - London Bridge на Mindless Self Indulgence!, не на Фърги, да си имаме уважението.

Буря в чаша вода

Невиждано, нечувано, неочаквано.
Кой е очаквал последовател на любимото ми предаване (see blog Number 4), при това точно тук?
Но това е най-малкото. Утре отървам училище, и не ще тъжа за което, но пък ми е интересно какво ще стане от сценката ни. А и вече престанах да мисля за деня след утре, затова ще отида да разгледам книгите в някоя произволна книжарница. Междувременно късмет на остатъка от класа.

Edit. Сценката мина перфектно, всички се смяхме задружно. Раздавахме автографи, правихме снимки, ядосвахме се, а резултатите са налице.
Не сме ли добри? :)))))))

Happy little boozer

Днес, очевидно, е денят на суетата.
Бягам от някого, а може би от спомените за него, а попадам на негови снимки, негова музика, негови очаквания и обещания. И всичко това ми напомня за летни спомени - солени от вкуса на пясъка и водата и сладки от всичкия сладолед.
Смешно, смешно, смешно.
Така ми се иска положението да е друго, но защо никога не става така, както искаме? Или поне в повечето случаи. Или поне при мен.
И така, вече разкрих тайната на известен брой неща, които ме измъчваха с незнанието за които, а нещата за една приятелка се подредиха. Моите неща/мисли са разхвърляни като стаята ми, дано всичко да се оправи до една седмица.
О, Боже, сръбската музика, как забравих да пропусна сръбската музика, резултат от Дните на детето (?).
Добре, добре, предавам се, харесва ми! Харесва ми цялата сбирщина от музика, която чух последните два дни. Рокът, пънкът, метълът - всичко, всичко. Изглежда все повече и повече потвърждавам мнението на сестра ми за музиката. И на няколко други човека, също.
И, Иве, сериозно, следващата музикална мода ще бъде музиката, която в момента слушам - Gavin DeGraw например.
Изведнъж как така всички станаха луди фенове на One Tree Hill?

Road trippin

Не, не, забравете последния пост. Той беше само за Ивето, а тя го прочете, макар и в лошо настроение.
Днес е ден за ранни срещи и кисели чайове, статии, смях и тъга, студ и лешници.
Чаках и четох едно от последните нормални списания (след Гъливер и други пътещественици, преоткрих Древногръцката митология), истории за Вормс и околността, ето там ще бъдем. I'm commin, baby, after day or two.
После обичайни съботни бири, но с друг човек, позабравен за цяло едно лято, разговори за сезона и извън него, за качеството и количеството, за Живота, Вселената и всичко останало, където попадаме дори и ние.
И пак ще се събираме ей така и тази година, спомени и разкази, дори книга ще пишем. Gedanken aus dem Aschenbecher.
Само ни дайте свобода на словото и поле за изява. А на нас ще ни стигне и само близката кръчма, стига да е топла.
За вечеря и десерт - неочаквани разкрития, хора от различни филми и какво правят те във филми на Линч. (Иначе казано - ftp vs. TV1000, което пък ми напомня на една култова песен на Ъпсурт, но това са си мои предположения само.)
А сега - Sunrise, което пък ми напомня за The Dawn и въобще работата не отива на добре, а аз умирам душевно и морално за сън.