Patiently

Може би (а защо не, разбира се) Станислав, от когото се опитвам да се отърва от началото на лятото и да, имам си шибаните причини, и точно той се появява навсякъде, дори по разни уъркшопове, нищо че е бездарен до мозъка на костите си. Добре де, почти дотам. Да кажем до подкожната мазнина. Пак стига.
Today is the greatest
Day I have ever known
Cant wait for tomorrow
I might not have that long
Ill tear my heart out
Before I get out

Best of You

Това е като някакво проклятие, 12 часа да не си се прибирал вкъщи и накрая да те изненадат с взиране в екрана до 1.00, после скици. Но пък е за сестра ми.
Това ли било да си студент по архитектура?
Така че, следващото мутренско синче/щерка, което е дало от на татко парите да следва архитектура и почне да се оплаква, че му било трудно - три крачки назад и да започне да използва главата си по предназначение - като гюлле.
Тук е място да отбележа, че не, никога не съм следвала, още по-малко архитектура, още по-малко в ТУ-то на Дармщадт, обаче докато изрязвах хотела и после премахвах някакви иначе миниатюрни части, ръката ми трепереше. Дори не искам да си представям на сестра ми ръката колко е треперела, докато е лепяла елементите по макета.
И може наистина да има "someone's taking the best of you", обаче в крайна сметка няма как да не знаеш за какво става въпрос. Просто няма как да се измъкнеш от факта, че си го научил и че няма да бъдеш от вълната нови български архитекти, на които им падат къщичките от раз. В която и част на света да си завършил. (Но не и в България, не и сега. Всичките, които следващите 5-6 години ще се дипломират, съм сигурна за точно 5, че наистина правят нещо, за да си ги заслужат архитектурните дипломи.)
Който е съгласен, да си вдигне бързо ръката, преди мутренските деца да са го видяли.

Like any hot-blooded woman

За и против обектите на желанието ни, дебати по темата през последните няколко денонощия. Дали си заслужава да се бориш за предварително загубена кауза и много време ли са три месеца? Кое е по-лошо : да можеш, но да те е страх или да не те е страх, но да не можеш?
42.
Това е положението, драги зрители, ако искате да намерите отговорите на такива въпроси, трябва да ги потърсите на места, където най-малко очаквате да ги намерите. ("Пътеводителят" е едно от тези места.) Защото те сами за себе си са толкова несъдържателни и обобщителни, дори глупави, почти колкото въпроса "Кои са по-велики - The Beatles или Queen?"
Друго такова място е на дъното на чашата от второто наливно Бургаско и порцията цаца.
И Grace Kelly.

Tuesday Morning

От този пост за днешния ден бихте разбрали:

* как не мога да понасям някои избрани хора и ме сърби, че трябва да си мълча за това
* как се нареждат някакви други тъпи хора относно разни неща, които са казали в една братска скандинавска държава на други хора, което е било накратко тъпа грешка
* как се чудиш къде да се скриеш, за да не те видят разни хора на отсрещното гише
* защо във всяко положение важи максимата shit happens
* приятно ли е да те изненадат с контролна понеделник сутринта
* още по-приятно ли е да не разбираш нищо по физика
* дали сме освободени от училище в петък
* каква е истината за болките в корема ми днес сутринта (недоспиването и бирата на гладно, как кое)
* какво ще правим утре/четвъртък/петък вечер
* do you really want to live forever anyway

Ще Дойдеш Ли с Мен?

Губя ли времето с мисли, имам ли нужда от тях?
* destroy the mind destroy the body but you cannot destroy the heart
* the love you give is equal to the love tou take
* другото е изненада

* припомних си чувството да си сред приятели, за които в "Дюн" пишат с главна буква
* запознах се с чувството да бъда изнасилена, изнасилена/убита и пак изнасилена (мафия)
* ....но пък си го върнах :)
* Блузата с надписа ли е виновна?
* искам си лятото, с денонощните магазини и бирата, плажа, филмите, смеха и спомените, обратно
* Music is my boyfriend.
* (опити за) Остава за десерт по пътя към вкъщи

Edit: Всъщност всичко е една сладко-горчива симфония, чийто диригент често е без значение. Д, М, Й, С, В, П, дори цялата азбука да се изреди покрай и да седне на една маса, резултатът ще е един. Както ми напомни наскоро Иво, оценяваме нещо едва след като сме го загубили. Но пък, както напомни Ивето, ние сме жени - неугодяеми сме. По тази логика, 7 месеца могат да се окажат фатално дълги и/или необратимо полезни. Трябва ни само търпение.

Time Of Your Life

Никога не знаеш какво се крие под дюната. Заставайки пред нея, тя може да ти се струва равна и монолитна, но какво би правил, ако изведнъж забележиш дирята на пясъчния червей?
Споменавайки сълзливи коментари, имам чувството, че днешният ден е бил предсказан да е пропит с недоволство и сок от грейпфрут. "Отказвам да бъда жената, която ще те направи мъж" казвам на Е, а тя само одобрително клати глава и обяснява колко мъдра е сестра ми. "Не, не, това няма да продължи дълго." продължавам да обяснявам, а времето до 5 бързо се изнизва покрай поредния 211.
Сега е ред да разбера защо всъщност плановете са ненужни, при условие, че в един миг всичко може да се разпадне, и как да се оттърва от гадния сок.
А La Rocca са прекрасни, дори по никое време.

We Want Fun

Бам започна собствено шоу и подлуди семейството си. Стийв и Крис продължиха със стария екип, обикаляйки света и правейки всякакви глупости, съвсем в техен стил. Джони пък изпълни мечтата и образованието си, и стана актьор. При това, добър.
Четири години по-късно тези момчета взели и се събрали отново, само за да докажат, че са същите идиоти, макар и малко по-възрастни от преди. И в случая, за човек който им е гледал глупостите последните пет години, реших че трябва да ги уважавам още повече. (За справка, Джони участва в такива филми, че направо не ми се мисли за хонорара му. Ама пак се прави на клоун, при това с готовност, нали?)
В интерес на истината, ако търсите реалити-реалити шоу, това би ви предложило всичко, дори някакви неща, които по принцип никой не би искал да види, те пак ги правят пред камера. Все едно гледате как се правят каскади във някой екшън, само дето това си е екшън. Пък и колко често във филм ще чуете реплика : "Допреди минута щеше да умре, а сега си танцува."
Да да, това са момчетата, които помня - със скейтовете и байковете(и подръчните средства), и пак са на линия да си правят веселото и да ни забавляват покрай това.

Не говори с непознати

Обществен експеримент №1 :
Колко момчета с пухени якички ще минат покрай телефоните в разстояние на около час?
За Бога, има ли си някой и най-бегла представа как изпедерастява светът? Изключвам хората от класа ми, те виждат всекидневно Ивайло vs. Николай. Но и тяхното пак е по-поносимо, донякъде. Но това, всекидневно навсякъде, където и да се обърнеш - да видиш момче с повече продукти по косата и от модели на Wella, или повече гримирано...
Всъщност броят беше доста голям, и Ели може да потвърди за което. И всички тези размисли ме доведоха до

Обществен експеримент №2:
Какво е състоянието на сайтовете за запознанства през ноември 2006, слушайки плейлист с името "тук много се крещи и май се ядат гълъби"?
Така, явно състоянието е много много по-зле, отколкото си мислех. Зарежете черно-белите моди, а след това и диско-цветните такива. Сега на мода е да си "невероятно луд техно-маняк, лицеее". И вСиЧкИ пИшАт ЕтО тАкА. Просто да те заболят очите, е?
Но не, и Dreamtale не могат да помогнат в случая, когато ми се доревава(от смях) при вида на поредната малолетна проститутка и гримирано педерастче. (Да ме извиняват всички приятели с акаунти в подобни сайтове. Вие си знаете за какво имам предвид.)
Не, не, поредна страница няма да издържа.

Изводи от Обществен експеримент №1, 2:
We are all on drugs.