I know that that sounds foolish but it's true

С Елиза се смеем на случайните ни истории, не споменаваме нищо от миналото, но се разбираме с погледи. А уни започва с тъжни коледни разкази и студена тоалетна.
Чете ми се Остър, книгата е долу на пода, "hold on and wait, have a little faith" като новогодишен късмет от баницата, утре - може би - шумна разходка из ИКЕА.
Иначе е ок, тих петък в по-голямата част от времето с космически документални филми и търсене на магазини за перуки (и това също се случва понякога). А, и ужасната й блуза с ужасната леопардова яка, която ми напомня на вчерашната снимка с леопарда на ски и почти два часа сдържам смеха си.
Май и аз съм доста ужасна понякога.
Всъщност няма значение.

Here we go again

Тази година започва бързо, много бързо, по средата на улицата и не виждаме несъществуващите фойерверки зад гърбовете ни, после вървя бавно към вкъщи, прибирам се с дъжда и съм цялата мокра. Отварям втората бутилка вино и си говоря глупости с М в скайп, шегуваме се за песни и хора, за повтарящи се разговори всяка нова година, за пиратките и пиротехниката, изсипваща ти се на главата.
Шумно и тихо се сменят тази вечер, първо инцидентни филми след полунощ, после каскадни изпълнения по стълбите, за които се радвам, че нямаше никой в блока тази вечер.
Имам чувството, че след шоуто, което си спретнах сама миналата година, нищо няма да може да ме впечатли така, което сигурно е глупост и сигурно ще ми се докаже още след година, но засега все още предпочитам моментите след фойерверките, съществуващи или не.
Предполагам, че е в реда на нещата да бъда сантиментална за миналата година, да започна да изброявам нещата, които ми липсват, обаче има да чакате. Всичко, което е трябвало, съм го казала вече, а сега единственото, което остава, е да си легна в нормален час днес, светлината от луната и от уличните лампи да влиза през прозореца (еха, колко поетично!), а от утре да започна пак да си мисля за всички неща, които имам да върша и места, където искам да бъда.
И отново, 2012, бъди хубава, ок?