We're not cool

Великден като за първи път, вкусно пилешко с картофи и о-богове!, домашен козунак; Хариет, която е направила нещо вкусно и зеленчуково; китайски ориз и Арсени, донесъл шоколадови яйца (и всички го гледаме с тиха радост). Разговори за езици и акценти, за чужденци в различни държави или в една избрана; разговори за окупации и неразбирателства (с Арсени си подхвърляме реплики и погледи, и разказваме архитектурни шеги и истории за обезглавени пилета); игра на думи за вкуса на китайското (българите не сте вкусни, ядете прекалено много салата.)
Такива хубави и тихи вечери, без борба за музиката (Вивалди и Джак Уайт срещу Децата на Студената война и онзи австрийски ерцхерцог), но със спор за цветовете на очите и цветовете по принцип, все така спокойно и щастливо - и с прекалено много останала храна. И с идеи за книгата, която не съществува.
I've seen so much in so many places
So many heartaches, so many faces
So many dirty things
You couldn't even believe

You can climb a ladder up to the sun

The Big Pink днес из центъра и после обратно - вече в парка си пускам местни банди, защото така трябва; не си намирам подходяща пейка, затова сядам край реката и наблюдавам хората с децата, кучетата, и мъжът с червените кубинки, който пуши и не гледа лошо. Топло е, с ееей-такова слънце и те кара да гледаш право в него, защото утре няма да го има сигурно. Купувам си прекрасна огромна книга и витамини, а в обратната посока - пиле и картофи за неделя; тежи, обаче всичко ще е наред, защото черните облаци са още далеч (а сега вече вали).
Вече трети ден гледам снимки една след друга и се опитвам да избера правилните три; междувременно получавам известие - вече съм член на студентското филмово общество (от театралното - ни вест); а следващите дни ще са дълги и готварски; сигурно и шумни.
И всички си кръстосайте пръстите - съквартирантката да изчезне някъде.