And every moment was so precious

My life is a piece of Renaissance art. It's cracked and scarred, it has survived years in damp, dirty basements - hidden away and protected from wars, guns and bombs. It's unrecognisable and beyond repair, but it's precious and priceless, and it's mine. Beyond all the layers of dust you get to find the vibrant colours of the old masters, and if you are among the lucky few - I will allow you to read the hidden messages on my surface.
But for now I'm still yet to be discovered on the attic of a long-dead art dealer, forgotten and untraceable (and that sounded way more grim than I intended, but this too happens sometimes).

Also, I was doing a charity cycling event at work three days in a row which is currently resulting in a sore bum and bruises on the most unpleasant places.

Be a cartoon heart

Това изглежда, че ще е за последно тази година. Има толкова много неща, които се случиха и още повече, които не се случиха, но това няма никакво значение, защото 2012 in a nutshell беше ужасна, мерси, че си отиваш, айде, чао.
2013, имам големи очаквания за теб, don't let me down.

PS. Имаше забавни инциденти. И моменти, срещу които нямам нищо против.
Не знам дали ще имам resolutions списък тази година, някак си се обезмислиха последно време.
Но сега лека нощ, тъй като утре ще е дълъг ден на стигане от едно място до друго. А после Виена.
(Преди няколко дни си говорихме с дете за последните ми две тихи нови години, без големи партита и без много хора, и как се оказаха най-забавните досега. Ще видим какво ще стане сега.)

All winter we got carried away

Modus operandi:
.проект1
.дисертация
.проект2
.работа
.филм1
.филм2
.книга
.when in doubt, measure off the screen with paper and a pen
.cabaret design is bitch
.fuck yeah, science
.that moment when you realise no one should ever attempt to translate French literature into any other language
.chocolate and irn bru are not a good midnight snacks choice
.all adobe programmes on the world (lasers and shit)
.burlesque show potentially on december 1st (which would be an awesome beginning of the christmas season, now that I think of it)
.after all's been said and done, we'll always have satan

Just one of those weeks when so many things happen and yet you don't know what to begin with. And then you give up.

You can climb a ladder up to the sun

The Big Pink днес из центъра и после обратно - вече в парка си пускам местни банди, защото така трябва; не си намирам подходяща пейка, затова сядам край реката и наблюдавам хората с децата, кучетата, и мъжът с червените кубинки, който пуши и не гледа лошо. Топло е, с ееей-такова слънце и те кара да гледаш право в него, защото утре няма да го има сигурно. Купувам си прекрасна огромна книга и витамини, а в обратната посока - пиле и картофи за неделя; тежи, обаче всичко ще е наред, защото черните облаци са още далеч (а сега вече вали).
Вече трети ден гледам снимки една след друга и се опитвам да избера правилните три; междувременно получавам известие - вече съм член на студентското филмово общество (от театралното - ни вест); а следващите дни ще са дълги и готварски; сигурно и шумни.
И всички си кръстосайте пръстите - съквартирантката да изчезне някъде.

Green Eyes

"Нямаш право да ми откажеш, нали това е правилото..."
"...не си зеленоок и не си момиче..."
"...ама как беше това, точно?"
"Never say no to a...." На "green-eyed girl" вече съм отворила очи, главата ми е наполовина заровена във възглавницата, малко ми напомня една случка, важното е, че съм усмихната на поредния идиотски сън.
Дано филмът в петък да си струва.

From the rooftops I remember there was snow

Чертаейки шкафове и измервайки отстояния, слушам странна и почти безмислена музика, най-вече в опит да тормозя съквартирантите ми. Те и без това не знаят за какво се пее, но понякога мелодията може да е достатъчно дразнеща.
Макс слушаше Рейдиохед междувременно.
По принцип нямам нищо против Рейдиохед, но отказвам да живея някъде, където не биха чули някоя песен, само защото не е на английски.
В случая Макс нямаше никаква вина, при условие, че и друг път съм слушала българска музика в хола, а той си е пиел кафето и е клатил глава в такт. Обаче просто ми се слушаше нещо - и най-вече неща, които не съм слушала от години.
Обратно на проекта ми - и бавно осъзнавам как трябва да сложат еей такава табела на входа на студиото ни "Easy is never an option.", в случай, че някой не го е разбрал до края на първи срок. Обаче поне после ще съм толкова доволна от резултата (защото съм направила всичко от нула), че ще го разпратя на всички в мейлинг листата ми (или примерно тази на младежкия парламент, ако Таня все още не е сменила паролата.)
Тази вечер съм доволна и for everything a reason, нали така?

Still it's such a beautiful night

След всеки разговор се чувствах мъничко по-тъжна; чувствах се все така, докато правех опаковката - цяла седмица, цялата изписана и изрисувана, всичките си спомени сложих вътре; всичките си любими песни и цитати от любими филми. Всичките си надежди вградих в линиите и точките, всяка една от тях. Всяко едно ъгълче и всяко едно обещание. Всяка една малка помощ и всяка една безсънна нощ на сенки по снимките. Всичко това на едното парче хартия.
And in the end
We lie awake
And we dream
We're making our escape

Lights will guide you home

Ако наистина искаш нещо, ако го напишеш, ще се случи ли наистина? Ако имаш някакъв стремеж, някакво желание, мечта, ще стигне ли само да го искаш? Ако вложиш цялата си енергия и същност, всичките си усмивки и сълзите, всичките реплики, всичките мелодии и текстове, всеки коз и всяка лъжа, всеки един цитат?
Celebrate your own uniqueness. А аз наистина нямам сили за този град.

I can't wait until the morning

Пет седмици.
Наскоро си мислих за случайностите и си прехвърлях безкрайнодългия списък на свързаните помежду си събития, и как хората не вярват, че е случайност. И аз не мога да го повярвам, Фрателис и Сноу Патрул, и Бел и Себастиан, и всички онези песни, онези актьори и филми, за които никога не съм си представяла - никога.
Днес валеше, а аз вървях под дъжда и слушах Колдплей, които са stuck in reverse последните дни, тихи и спокойни.
А тази вечер хора от далечни земи ще търсят пътя си към Черноморието, докато аз сънувам вещици и шоколад.

How long before I get in

Опитвам се да се сетя кога сме се запознахме с Д. Предполагам, че това никога не се е случвало всъщност, че става въпрос за едно от онези рандъм приятелства, в които знаеш името на човека и той знае името ти, но не знаете как и откъде. Такова рандъм приятелство, където нямаш абсолютно нищо против да изпиеш по бира или три и после да си поприказвате за света, живота и мястото ви в тях, например. Познавам няколко такива човека. Трима са в класа ми. Иначе са още няколко, но общо взето всички са свързани с предишни училища, общи приятели и съмнения.
Като казах клас, сетих се за няколко човека, на които трябва да се обадя, иначе сигурно ще ме убият. Така или иначе няма да се видим скоро. С някои - изобщо никога повече, и съм сигурна в това, не че съм фаталистка. Просто няма причина, поради която пътищата ни биха се пресекли.
Приспа ми се сравнително рано днес. Имах нужда от това навън, от музиката и от шума, от подскоците и от мятането на коса, от момента на playing groupie (според В) и от вече чистата ми съвест.

Britain, Great Britain

And we'll be there.
Мхм. Точно така.
След точно две седмици ще бъда на онова място, което съм сънувала, мечтала и преживявала отново и отново последните две години.
Gravity, release me
And don't ever hold me down
Now my feet won't touch the ground