21 October 2009

And my head's a mess

Днес е някакъв загубен ден, нищо интересно и случайни странни идеи по чужди проекти. Моят не отива наникъде, а е вече сряда едва-ли-не (да, това е директен референс към Михаиландър, щото тъкмо му четох блога) и имам десет дни, което е плашещо малко. Плашещо малко е и времето, което ще имам да стигна от Kings Cross до Heathrow, но Луи ми обеща, че има директна (скъпа) линия на метрото.
Днес обаче бях в една прекрасна чайна, с прекрасен (скъп) правен на момента чай, а до нея имаше винтидж музикален магазин (където ще се върна , когато започна да работя, и ще си купя всички албуми, които си харесах), искам да отида и до чарити магазин (или просто евтин) и да потърся бяла рокля за Хелоуийн. (Броуди пак си хвана багажа и отиде някъде, а трябва да обсъждаме следващата събота.)
Айриш Джак няма да остава за следващата седмица, което значи бързо, бързо да уредим музиката преди да съм останала без най-голямата колекция от джаз на света. (Айриш Джак, само да поясня, е един от първите хора, с които се запознах тук -и първият, в чиято стая влязох; мрази Оейзис, обожава Блър и Бийтълс, често спорим за банди и албуми - което го прави един от най-хубавите хора тук. И е от Белфаст, и ме покани нагости - което го прави още по-хубав човек.)
А долу допреди малко играха на the ring of fire, но не се чуваше гласа на Луи, а аз без Луи дринкинг геймс не играя - не само защото той ми е обещал да не ми дава да му изпивам виното отново, а защото е сигурно най-добрият човек в целия блок и не само ще ми даде да му изпия виното, ами и ще ми налее сам. (А на сутринта ще се смее и ще припомня случката с Джулия и моста.)
Да, потвърждавам, днес нищо не се случи.

19 October 2009

Град затъмнен

Последните дни бяха тихи и спокойни - без бързане за излизане, без притеснения, без проекти и предавания. Просто лежиш, спиш или гледаш някакъв филм, говориш си със случайни хора в кухнята ти и се опитваш да не заспиш, докато чакаш пилето да се изпече. Понякога е толкова приятно да не си здрав, само като единствена причина да не се чувстваш гузен, когато хората те канят да излизате.
Утре започваме cross-school проекта, който ще бъде две седмици на шумна епика и първокурсници навсякъде из града; първокурсници, които не знаят къде отиват и какво ще правят там. А в моята група (или поне една трета от нея) е Луис, който освен всичко останало, ми е и обещал ризото през следващата седмица, освен това ще е от малкото оставащи герои за Хелуийн. (и ние ще бъдем нещо повече от тези наши сънища с тъжен хепи енд, ако помните песента.) И вчера, в един от моментите, докато лежах, изведнъж си спомних между кои специалности се чудих преди да избера моята. Не ме разбирайте погрешно, предоволна съм със съдбата ми на бъдещ (велик) дизайнер, но не мога да спра да мисля за онова "ами-ако вместо това, бях написала другото?"