Хаосът в мен

Единственото, което ще кажа днес, че ми писна и че се отказвам.
Това е.
Next.

Хаосът в мен

Утре е големият ден на голямото снимане на филм, а днес беше голямото записване на voice over, писъци и шокирани хора, а съквартирантът ми ме пита дали сме пияни. Не сме, казвам му. Утре шумно и забързано, правим списък на нещата, които имаме и на тези, от които имаме нужда. На храната, която ще ни свърши работа, на всичко, което ще ни държи будни достатъчно дълго време.
Всичко под контрол, а този петък ще е безкраен.

Плод на болен ум

Главата ми ще избухне. Парчетата ще унищожат всякакви форми на живот в околовръст. А може вече да се е случило, не знам.

Вчера унищожавах всички черни мисли в главата си с бутилка вино и изпращах съобщения преди полунощ. Иън днес се смее и се опитва да ме накара да пия нещо, защо винаги го правите, момчета, честно? Казвам му това, а той започва да се смее пак и ми припомня някакви моменти отпреди месец.

Ето, започва да се надува, два пъти по-голяма, три. Хиля се тъпо и забивам поглед в момчето до него. Виждала съм го някъде, но аз пък кого ли не съм виждала напоследък. Той говори на испанката, Нина се опитва да ме пита нещо, а аз не мога да си избия мислите от главата.

Прати ми съобщение. Сряда вечер, малко след 1. Кратък, глупав и забавен текст, който ми накара сърцето да подскочи, направо да избухне и да се изпари от всички съществуващи рани и пори по кожата ми. Кратък, глупав и забавен текст, който беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало от седмици насам.

Октомври си отива. Нека си остане там, някъде в миналото и лошите спомени. Стига вече.

Град затъмнен

Последните дни бяха тихи и спокойни - без бързане за излизане, без притеснения, без проекти и предавания. Просто лежиш, спиш или гледаш някакъв филм, говориш си със случайни хора в кухнята ти и се опитваш да не заспиш, докато чакаш пилето да се изпече. Понякога е толкова приятно да не си здрав, само като единствена причина да не се чувстваш гузен, когато хората те канят да излизате.
Утре започваме cross-school проекта, който ще бъде две седмици на шумна епика и първокурсници навсякъде из града; първокурсници, които не знаят къде отиват и какво ще правят там. А в моята група (или поне една трета от нея) е Луис, който освен всичко останало, ми е и обещал ризото през следващата седмица, освен това ще е от малкото оставащи герои за Хелуийн. (и ние ще бъдем нещо повече от тези наши сънища с тъжен хепи енд, ако помните песента.) И вчера, в един от моментите, докато лежах, изведнъж си спомних между кои специалности се чудих преди да избера моята. Не ме разбирайте погрешно, предоволна съм със съдбата ми на бъдещ (велик) дизайнер, но не мога да спра да мисля за онова "ами-ако вместо това, бях написала другото?"