Oh, you silly girl

Сто милиона мисли и спомени във всеки един миг, как да ти кажа всичко, как да ти обясня какво е в главата ми, какво ме притеснява и какво ме тревожи; защо не гледам в хубавите ти очи, а в мръсната сивкава паяжина на прозореца; защо треперя и защо ме е страх.
Днес си го мислих и после го казах на глас, че повече не мога да се върна тук - не мога да живея така, както последните пет години, а вие идея си нямате какво означава това. Може би само С, но това е стара шега.
Well, it's a big, big city and it's always the same, can never be too pretty - tell me your name. Is it out of line if I were to be bold and simply said "Would you be mine?".
Това беше моят новогодишен късмет и само аз знам истинското му значение. Кой е този град и каква е историята му, nookes and crannies everywhere. west end's finest. И той ми беше сред добрите намерения за миналата година. Сред тези за 2010 има неща като концерта на Едитърс и пренасянето в нов дом (две момичета срещу две момчета и чуждото въображение), следващите шест месеца, когато няма да ви виждам, но ще се обръщам очудена, когато позная парфюма и се зачудя откъде ми е познат; повече рожденни дни и първото истинско работно място; falling in and out again and again, с всяка усмивка и всеки следващ сън; обиколката на Острова около оста му, Лондон, Нотингам, Йорк и всеки следващ четвъртък на неправилното място; евтиното вино и съобщенията в 2 сутринта; всичките филми на света; всичките пътувания и проекти, и онези хора, заради които винаги ще се връщам в България, само за да прекарвам една последна вечер с тях, обяснявайки си за изпити и модели и пиейки евтин алкохол.
Но докато не се науча да оставя всичко зад гърба си и да живея съвсем различен живот, пак ще ми е тъжно и тежко всяка сутрин в 4, докато работя над някоя презентация, и пак няма да мога да знам какво да правя всяка вечер, когато съм сама в леглото и слушам музика на фона на виковете отвън.

shameless

в момента слушам най-глупавия разказ на джулия, обясняваща колко тъпи са бен и броуди, защото й се издразнили за някаква глупост, за което са си били и прави де, а тя дори не е пила (май), и е по-скоро тъжно. знаете ли защо? защото, когато ми е скучно и се кача горе, и просто седя с момчетата, и дори не участвам акивно в разговора им; дори когато бен ми се надразни; дори когато с броуди още не бяхме провели един нормален разговор, или когато луи бърза за уговорка с хана, винаги ще се спрем на улицата -или на моста- и ще си кажем нещо яко, smalltalk с усмивки и разговори за проекти, за времето и за вкъщи.
не мисля, че е техен или изобщо нечий проблем, че тя се чука с най-тъпия човек в блока, когото никой нормален тук не харесва, а май че и той не харесва повечето хора тук.
"he told me that he actually hates b., and b. replied "that's perfectly fine with me".
не съм клюкарка и не ме интересуват техните взаимоотношения, ама след казаното от джулия просто ми идваше да изляза от стаята и да й покажа среден пръст. от името на много хора.

And my head's a mess

Днес е някакъв загубен ден, нищо интересно и случайни странни идеи по чужди проекти. Моят не отива наникъде, а е вече сряда едва-ли-не (да, това е директен референс към Михаиландър, щото тъкмо му четох блога) и имам десет дни, което е плашещо малко. Плашещо малко е и времето, което ще имам да стигна от Kings Cross до Heathrow, но Луи ми обеща, че има директна (скъпа) линия на метрото.
Днес обаче бях в една прекрасна чайна, с прекрасен (скъп) правен на момента чай, а до нея имаше винтидж музикален магазин (където ще се върна , когато започна да работя, и ще си купя всички албуми, които си харесах), искам да отида и до чарити магазин (или просто евтин) и да потърся бяла рокля за Хелоуийн. (Броуди пак си хвана багажа и отиде някъде, а трябва да обсъждаме следващата събота.)
Айриш Джак няма да остава за следващата седмица, което значи бързо, бързо да уредим музиката преди да съм останала без най-голямата колекция от джаз на света. (Айриш Джак, само да поясня, е един от първите хора, с които се запознах тук -и първият, в чиято стая влязох; мрази Оейзис, обожава Блър и Бийтълс, често спорим за банди и албуми - което го прави един от най-хубавите хора тук. И е от Белфаст, и ме покани нагости - което го прави още по-хубав човек.)
А долу допреди малко играха на the ring of fire, но не се чуваше гласа на Луи, а аз без Луи дринкинг геймс не играя - не само защото той ми е обещал да не ми дава да му изпивам виното отново, а защото е сигурно най-добрият човек в целия блок и не само ще ми даде да му изпия виното, ами и ще ми налее сам. (А на сутринта ще се смее и ще припомня случката с Джулия и моста.)
Да, потвърждавам, днес нищо не се случи.

Wind them up and here we go

Успешна пиеса, запоследно, без сълзи - но с много смях, вафли и вицове в пицарията накрая.
Но не за това си мисля в тези минути преди да си легна. Тази последна година тук, от лято до лято, ще я запомня с всички онези хора, които са се появили по някакъв странен начин в живота ми, след което са изчезнали за малко, само за да се появят наново. Сега. Тази огромна усмивка, която се е разляла на лицето ми, е заради един човек, който ми е помагал за философските есета и в същия момент ми е говорил за песни на Пластик Бо. Посвещавам тези първи мигове от новия ден на спомените за всички дивотии, за всички разговори, за всички невероятни ситуации, които са ми се случвали покрай него. И колкото и да съм изморена след този предълъг ден на репетиции и представления, и запознанства, и неочаквани подаръци, не мога да си сваля проклетата усмивка от лицето.

Oh you're a silly girl

След бързите ми изчисления осъзнавам, че в понеделник ще е последният ми учебен ден.
Въпреки възраженията на доста, това не е оплакване, а твърдение, просто твърдение. Такова като твърдението, че аз всъщност не познавам никакъв Митьо в Париж, в което съм напълно сигурна, докато се опитвам да обясня на майка, че най-вероятно не е чула правилно.
Chelsea Dagger пък започва спонтанно, когато dete споменава Глазгоу, аз пък тихичко си подскачам. След това си пускам още малко по-тихи Fratellis, защото I'm going there, baby-y! Нали знаете - дори да не ме приемат, отивам там, отивам отивам отивам. Ще го гледам, ще му се дивя, ще го обичам (а може и да го мразя), някоя вечер ще избягам, ще прекося улицата и ще седна на входното стълбище на училището.
So if your crazy, I don't care, you amaze me. Което ми припомня за новата ми тиха страст Doctor Who, който смятам да си пусна точно сега.

And yesterdays dreams have been sold off it seems

Случайно си спомням за бележките, които си пращахме с В., когато обсъждахме времето или безмисления превод на поредната песен. Тези неща няма да ми липсват. После се сещам как преди година по това време всички стояха и трепереха пред факта, че завършват, повече, отколкото пред изпитите си. Това пък изобщо няма да се случи. Еми да - започва април, аз вече съм непоносима дори за себе си (писмото, писмото - то е виновно за всичко), не ме интересува пиесата ни, а за вторник ще започна офертите за предучилищно барбоса (такъв ни е планът още от декември) и ще завиждам (благородно) на всички издънки от родата, които ще бъдат в Париж, и (неблагородно) на всички, които са вече приети.

Five, six, seven

Всъщност писмото го пратих още на следващия ден и бях толкова горда от постъпката си, че я съобщих на една огромна част от света. След това слушах Empire of the sun и дори ми харесаха, а всъщност единственото, което ме притеснява в момента е, че трябва по цяла нощ да не спя (или съвсем малко - което е на практика същото), за да успея да сваря с всичко в срок. И това наистина понякога ми писва, защото - в крайна сметка не съм студентка, нямате право да ми налагате да уча до толкова късно/рано по някакъв предмет, който после няма да ми трябва, а после да ме изправяте пред целия клас и да обяснявате как не сме се интересували от гимназията. И накрая да не очаквате да се засмея.
Нямам нужда и излишни сили за такива глупости. Добре, че поне имам много гигабайти музика, ако не другото.

Monday broke my heart

Въобще бях забравила, че е понеделник.

Once upon a time, I wanted to know what love was. Love is there if you want it to be. You just have to see that it's wrapped in beauty and hidden away in between the seconds of your life. If you don't stop for a minute, you might miss it.

Първото нещо, което ще направя след като си тръгнат куриерите, ще е да гледам филма. Отново.