Look ahead with blazing spirits

Не съм ядосана в момента, не. Нямам време за това, а нямах време и за партито снощи, но направих добре, че отидох. It's another Saturday, I can see the calm pull chaos. Забавни хора навсякъде (а и някои досадни след един момент), снимки пред пожарната кола и пожарникари, които не могат да ни се нагледат на покемон костюмите; после шумно обсъждане на онзи, който се изкачва (и в последствие пада) по дървото, а Джеймс* ме приютява в палтото си, защото никой не мисли за студа навън, докато се опитваме да избягаме от праха от пожарогасителя.
А. също е там и е целия жълт и забавен, аз обаче се опитвам да го заобикалям през повечето време, защото просто няма какво да му кажа.
Shut your eyes when you're angry
Bow your head when you get lonely on another Saturday
Винаги ще имам време за Доктора обаче. Същият Доктор, когото гледах часове преди интервюто ми за тук и който всеки път ме кара да премина през цялата гама от емоции в 45 минути.
Хотелът върви добре - или поне върви (с пълна пара - съвсем на място казано), кръговете обаче са на изчерпване и имам нужда от нови. При всички положения:
I don't know yet, it's a thing in a progress. Please, respect the thing!**

*Джеймс е прекрасен, дори когато е толкова пиян, че не спира да говори изобщо. Обаче е толкова гей, че понякога попадаме в ситуации на спорове относно мъже.
** Spoilers: Не мога да повярвам, че след всичките стиймпънк филми всъщност намерих най-голямо вдъхновение в прекрасния Тардис и няколко викториански епизода.

I'm a long way from where I've been but I gotta keep movin'

Преди да направя последен опит да си легна тази вечер, искам само да си спомня колко яко ми беше да документирам абсурдизмите на едно момиче, опитващо се в крайна сметка да научи нещо от немския, живота и живота по немски. И което в крайна сметка отива да учи в Шотландия.
И затова ще римувам времето, ето там ще можете да ме намерите.
Mr. Copper: So Great Britain is a part of Europe. And just across the British channel you've got Great France and Great Germany.
The Doctor: No, it's just France and Germany. Only Britain is Great.

School Reunion

Днес се събрахме (по-голямата част от) класа от Кирил и Методий. Весел клас бяхме навремето, да, но още оттогава си се разделяхме на групи.
Не очаквах чудеса за днес. Честно казано, в началото дори не ми се ходеше много, но отидох. И накрая седяхме с Ю и К в единия край, пихме бири и си спомняхме за инцидентите с чантите на хората "от другата редичка". Беше хубаво да се посмеем за доброто старо време и планът на К следващия път като се съберем, всички да имат поне по едно дете.
Вече вкъщи и Oasis срещу Coldplay, гърлото все още ме боли, Брет Андерсън не ми помага против жегата, но имам хубавото чувство, че всичко ще завърши добре.

Music of the Spheres

...а в 10 сутринта сме си пак същите. Подпухнали, недоспали, в развлечените джинси и блузите, и удобните обувки, и се нахвърляме безпаметно на храната - все едно рано, рано в училище. И пак някои отсъстват, и пак се разказват слухове и спомени за снощи, показват се снимки, поздравяваме се тихо, заспиваме по масите и крадем балони. Това е. Ако очаквате чудеса, как сме спасили света от злото и злобата, как докрая сме се държали за ръка и сме се въртяли в бавен кръг на до болка познати песни - няма да чуете такива истории. Но беше хубаво - да. Последен опит да се съберем всички на едно място и се получи, и никой не пречеше на никого. Музиката беше поносима през повечето време и прекрасна на моменти (Оейзис! Оейзис! На бала!), на хората бяхме премного хора и премалко ги играеха правилно, брояхме до безкрай, в 5 сутринта - и на немски.
Следващата вечер беше ново приключение. Правилните хора на правилното място, нали знаете. Танци до зори и изразът "да затворим заведението" никога не е имал по-буквално значение, прекрасни усмивки, прекрасен смях и забавни песни. Други прекрасни хора също - наоколо, седнали, танцуващи, дърпащи се, пушещи, пиещи, "наздраве", "да броим с двете съседни маси", "да отидем при тълпата", "а този е същият", "чупката", "съжалявам за обецата", "дайте уискито", "ела при нас", "искам да се снимаме с рицаря".
А днес се очакваше - болката в крака, раменете, врата, дупето (щях да кажа таза, но се сетих за една отдавна забравена история) , корема и еей такава усмивка всеки път, щом почна да отделям снимките. Сега не знам какво следва, но със сигурност ще е нещо добро.
Все пак - step outside cause summertime's in bloom.

I, came here, trouble, read about it, internet, I thought, trouble = you!

"Лили Иванова под редакцията на Карбовски? Ама те честно ли?" Свалила съм си слушалките и шумно се възмущавам на книжните обстоятелства, а Ю стои отстрани и се хили. Мисля, че за последните 12 години е свикнала да не ми обръща внимание на изблиците. "И какво, Лили Иванова ще си издава биография, а някакви книжарки ще се опитват да ме убедят, че Балард е прекалено нов автор, за да бъде преведен." Нещо като Силвия Плат, ама тя поне не беше умряла две седмици по-рано.
После трябваше да ми се обади Н за обичайното, тоест трябваше аз да му се обадя и после той, когато се освободи, само за да стигнем до сегашния момент, в който не съм ядосана, нося зелена пола, качила съм си краката на бюрото, слушам музика и ще решавам примерни матури. Пред-ъм-предлятна идилия. Да, така ми харесва как звучи.
А после ще има пак разни филми без субтитри и чиния с ягоди, иначе всички днешни планове отидоха по дяволите.
И не, Н не се обади.