Rebell Yell

Включване между две хвърляния на зарчето на Не се сърди човече. Старите традиции си остават стари традиции. Нещо като старата любов, обаче с по-силна връзка, заради главното послание на играта. Гоним се, следим се, някой задминава другия или пък го блъска отзад. Навява носталгия по общите игри на лишчета и мафия (заради отборното прегрупяване - червени и жълти заедно, зеленото се сменя през 3 минути, синьото бие наред.)
Също така и знам, че трябва да си лягам, за да стана утре рано, а кучето така или иначе се е излегнало по диагонал върху леглото. Освен това съм на даскало докъм 3, ще се разправям за два "одъвчени" стола с шефките на двете гимназии, Ботев, сип и мп от 6 (а преди това - доволно събиране с цел губене на времето и разхождане на Сънчо.)
И така, отивам да събирам сили.

Somebody Told Me

Запазвам си правото да пиша за каквото си поискам тук.
Математика, нищо интересно. Немски - и се оказва че съм син на Мария и Яна и брат на Йорданка. В тази последователност. По английски говоря за концерти, на които съм била. Говоря в рими и хората ме гледат странно. Ям солети и се чудя какво ще правя петък/събота вечер. (Варианти)
Вкъщи намирам първата си кожена гривна (от Умбопо, докато беше на три пъти по-малко пространство и от другата страна на улицата), която е явно все тъй прекрасна.
Sweet desert rose
Each of her veils, a secret promise

Цял ден съществувам някъде другаде, недоспана и абсурдно нелогична, и искам да съм на места, на които не мога да съм. Но засега само това може да се случи.... Brave new world.

Friday never hesitate

Този пост го пиша вече трета вечер, поредна, да. Имам и нужда да спа, но ми е по-важно да го напиша и да ми се махне от главата.
Кога стана така, че приемам писането в блога ми като военно задължение "За по-чест! Мирр-но!", или факта, че си пукам пръстите на ръцете, а това не съм го правила 17 години.
Сега чета Brave New World. Не знам дали ви интересува, дали ще ви помогне с нещо тази информация, но я чета. И книгата всъщност е зверски добра, а аз я чета докато слушам музика, преди да заспя, в глупавите часове и докато пия вода. Най-вече вода. Вече не пия кафе, а и чай - много рядко. Само вода и плодове. И да, преди да сте попитали, обезводнявам се.
Не е на добре, знам. А в комплект с недоспиването е ужас. Но ще го правя поне докато завърша, защото, както често подчертава сестра ми, възрастта ми ми го разрешава.
Възрастта ми?
За същата възраст ли говорим, че когато се събера с някакви хора някъде, все някой ще отвори тема за сватби, букети и бебета. Отказвам да приема, че все още има момичета, които си чакат бляскавите рицари на бял кон. При мен ги няма, отдавна при това, ама и аз съм си малко сбъркана във възприятията. Няма как.
Отивам да си махна лака (а това наистина не ви интересува), после ще се опитам да поспа.
Sooner or later God's gonna cut you down.

Goodnight Lovers

Събуждам се от Indian Summer и решавам, че денят ми трябва да е хубав днес. Няма причина, но трябва и всъщност се получава просто един пореден ден на нищоправене-из-коридорите. По време на стачката поне правих нещо полезно. А сега - хич.
Обаче затова пък има хубава музика, и зи-рок има, и забавни немски случки има, и всяко събуждане има смисъл, дори да знам какво ме очаква. Именно заради това.
Never let me down again.
Днес по немски обаче говорим за случайностите и за щастието.
"Щастлив е онзи, който очаква всеки свой ден, сякаш е ново начало на живота му."
или weil du ein Ziel hast,
weil es Menschen gibt,
die dich glücklich machen,
weil du dich mit ganzem Herzen freuen
und anderen Freude machen kannst,
weil du auf der Welt bist
und das Leben liebest.
Или, както обичам да казвам, защото си един модерен номад.

One

Днес сестра ми става на 22.
Други важни новини за деня няма.
А, и почваме училище, все пак.
Но сестра ми е по-важна.

Chased by... I Don't Know What

Днес решавам, че трябва да се чувствам добре, въпреки че всъщност няма някаква специална причина. Не намирам подходящите заглавия, а всички наоколо твърдят разни неща; че лятото не било свършило все още, че в очите на някого валяло (слънчеви очила!), че спането=чувство на вина и че между живота и смъртта имало нещо.
We rule the world together
With out secret codes
And plans we can't remember
Освен радио "Восък!", което не е восък като радиовосък.
"Мостът не е всъщност мост, защото не прекарва от едно място до друго, ама и кей не е, защото на кея акостират кораби. Това е мостокей." -майка

Впрочем, отдавна не съм имала толкова разхвърлян пост. Рошавите мисли са опасно нещо, помнете ми думите. А Snow Patrol ме карат да се чувствам най-щастливото момиче на света.

Like I mean it

Този пост си го представях как ще изглежда през доста голяма част от пътя обратно. Имах някакво желание да разкажа за границите, за сестра ми, за красивите хора, които срещам по пътя си, за утринното карлсховско слънце, за спането по дивани и после в легла в странни стаи, без духове, за прекрасната Прага.
Обаче щом веднъж седнах на стола, осъзнах, че въобще не искам да пиша за това. Искам да пиша за Том, за Васил и за хайдутите, но нямам време за друго, освен за един абзац и после за импровизиран пост. И за малко музика - Дъ Фийлинг и песни, чиито текстове не разбирам.
Иначе Депеш са прекрасни. Ние също.

Thriller

Последни минути в Бургас, майка отново не затваря вратите след себе си и скоро ще се счупи още нещо в тази къща.
И Марто много усилено не иска да пусне коментарите ми в блога му, или както ми се караше Тошко онзи ден.
Всъщност, всичко си идва на мястото в един момент. Пък и трябва да тръгвам.

Miss Murder

Това е забавно. Това даже е ужасно забавно, въпреки факта, че незнайно защо спекох от анонимния коментар относно "Today", но не мога да не споделя някои прекалено запомнящи се реплики.
Всъщност само една, за да покажа, че и ако нашето образование беше подобно (нагледно), хората, учещи биология, нямаше да задават въпроси относно предназначението на лубрикантите. (Не питайте, този въпрос вече сме го разглеждали. Многократно.)
"Well, as we all know all about foreplay, no doubt you can tell me what the purpose of foreplay is."
Впрочем, някъде четох коментар, че те са прекалено изтъркани и не особено забавни, макар че навремето са си били революционни...Един вид, ex-comedians.
Не знам, аз съм прекалено пристрастна (и пристрастена също), вие как мислите?

PS. Май забравих да спомена, че горното се отнася за Monty Python.

The Mess We're In

Би трябвало в момента да пиша райтинги за урока по английски. Би трябвало, но всъщност вече не ми се занимава, единственото, което искам, е да се изкъпя и да си легна, може би да почета малко, и да знам, че трябва да съм станала до 8.30, за да не закъснея за уъркшопа.
Разбира се, не бих отишла на урок, ако не знаех, че следващият месец-и-нещо единственото ми излизане относно вършенето на някакви задължения ще е ходенето ми на работа сутрин.
По-късно през деня с удоволствие бих се разпльокала (и това е най-точната дума в момента) на плажа, върху червената си кърпа със Снуупи, и бих забравила всичките глупости наоколо.
Те, глупостите, не че са много, обаче са летни глупости, което ги прави по-мързеливи за разрешаване, включвайки и въпросното ставане до 8.30, за да съм се разсънила поне малко до 9. Така или иначе първия час и нещо, единственото, за което си мисля, са разни пособия - ножове, сатъри, нагорещени ютии - и всичко, което би било полезно в бавното и мъчително убийство на някой произволно избран. На продавачката в магазина, която е винаги кисела, например.

Edit(половин час по-късно): Не обичам метъла. Не се радвам на хора, които много ожесточено обясняват как слушат само метъл, докато тайно въртят Камелия на уолкмените си и слушат радио Веселина. Глупаво е. Също така е глупаво на "Какво слушаш?" да отговориш "Ами всичко...Чалга, техно, хаус."
Аз съм музикална курва. Не го казвам аз, сестра ми ме нарече така преди около година. И е права, и всъщност въобще не ми пука. В плейлистата ми са заредени Дъ Бийтълс, Куийн, Остава, Фуу Файтърс, Уикеда, Йън Браун, Майлс Дейвис, саундтраците на Хари Потър и Властелина, Дъ Доорс, Гавин Деграу, Айсън, Стефан Вълдобрев, Ози, Оейзис, Орсън, Джет, Джамирокуай, Бийсти Бойс, дори и Майкъл Джексън.
И знаете ли какъв е резултатът? В ласт.фм с рейт "супер" съм с хора, чиито допирни точни в музиката са толкова вяла история, че дори си нямате и идея.

Мисля да съм нова

Днес, на 22ри юли 2007 година, пиша 222-рия си пост навръх 2-годишнината от създаването на одеялото.
Да му/ми е честито.
За тези две години този блог видя толкова много емоции, толкова много радост и тъга, толкова много купони, напивания и глупости, както и безброй много скрити в думите тайни/случки/събития, че, както се казва, направо ви е бедна фантазията.
Всъщност въобще не е така, това е просто израз, защото много от вас са участвали в някоя от случките - която и да е, когато и да е.
И ще продължава да е така, защото аз не давам никой да ми пипа блога, да трие постове или коментари.
Това е положението и благодаря на всичките ми читатели досега, макар че последните месеци осъзнах колко много незнайни от мен хора се занимават специално да отворят блога ми и да прочетат последната глупост.

Пропаганда

Intergalactic

Побърквам се в тази стая, две седмици, две седмици едно и също. Magnetic Lasso Tool (L)/ Magic Wand Tool (W)/ Eraser (E)/ Save As -> PNG. -> съответния номер. Музиката е скучна, хората ги няма, май съм единствената, която прави нещо тук в момента, тоест правеше до момента, в който не й писна, имам да изхвърлям някакви остатъци от вкъщи, рекламите по радиото са отчайващи, точно сега искам да работя в рекламна агенция и да правя готини реклами, мамка му, а не някакви кучета, които сънуват не-знам-си-какво, после пращам някакви смс-и, и какво да направя по въпроса, че само разговорите ми са безплатни, нямам намерение да звъня на хората, само за да им цитирам Grace Kelly, те и сигурно спят, да не са като мен - "работни", не че не се вижда как в момента изгарям от невероятно и нетърпимо желание да работя, най-вече над формата на възглавницата ми или пък на формата на A Clockwork Orange, идеята е да ми е забавно докато пиша съобщенията и с надеждата, че и на хората ще им е забавно, докато ги четат, а пък A Clockwork Orange е една страхотна книга, трикът в четенето е да влезеш в историята и да знаеш малко руски, или пък да имаш рускоговорящи роднини наоколо, добре че в нашата даиствителност това не е трудноосъществимо, rot означава устни, veshch е предмети, но не вещи, devochka и babooshka са ясни, а bog навсякъде е написано с главна буква.
Час и половина след написването на горното очите ми отказват да следват извивките на предметите, затова решавам да науча някакви нови трикове, като се оказва изключително забавно и интересно да се гавриш с цвета на косата на разни хора с инициали К.Л. (You know who I mean.) и разни други такива неща.

Уиски с фъстъци

Мда, уиски с фъстъци е дневното положение в офиса, само че всъщност фъстъците са дефицит, докато уискито е в доволни количества и скрито на място, което само майка, работещите в офиса и инвеститорите знаят. Хладилникът.
Този хладилник крие тайните на офиса последните 4 години. Последната седмица чух какви ли не легенди за него. Павлина и Милена обичат да се шегуват, че ако вън е валяло, когато дойдат на работа, те си изчистват обувките с водка. Маркова, естествено, всяка една бутилка в Хладилника е маркова, при това най-често - неотворена.
Всичко останало би било наред в тази полудневна работа, ако не ми се налагаше да слушам четири часа онлайн Радио 1, в повечето случай прескачащо на малкото хубави песни. Ок, кажете ги 3 часа, като започне почивката на другите към 12 и като остана сама, си пускам някаква музика, която спасява животи.
И по принцип пиша постовете си късно вечер, когато вече почти нищо друго не може да се случи, но този път просто не можех да не разкажа за особеностите на майчините архитектурни фирми. Пък в един момент винаги ти става скучно да гледаш някакви снимки и да режеш елементи на Photoshop.
Go out and play, нали ви казвам.

Nothing left for me to do but dance

Казват, че счупеното носи щастие, и дано е така, защото не ми е никак приятно 1. заради счупената врата към балкона 2. заради реакцията на майка. Така де, в един момент ми писва от всякакви забележки, да, ок, разбрахме, че е лошо, давай нататък. Например да ме питаш дали пък случайно не съм настъпила някое стъкло и не съм се наранила.
Не мисля, че ще може да го преглътне още дълго. Винаги съм си знаела, че има нещо специално в тази врата, и още по-специално във втората врата, която "не можем да ползваме, защото пречела на хладилника да се отваря." Нищо, че майка се кани да купува нов хладилник от два месеца и нещо, или как примерно вратата на хладилника се отваря с 10см по-малко, а това е фатално, O my brothers.
И после ми обяснявайте, че не било хубаво да живееш сам.

Плис-плис, морски бриз

Не беше ли по-лесно, ако просто си живеехме с детските представи за happily ever after? Опитвам се да ви кажа, че животът ни едва е започнал, че да знаем какво ще стане и какво бихме искали след 2-3 години. Но пък всичко това е било радост и, едва ли не, непукизъм. Поради същата причина смятах това лято да работя и да спечеля някакви собствени пари, да пия бира от каквато и да е националност и да взимам сама решенията си. Да пътувам по черноморието ни, а това май че го правя вече така или иначе. От днес включвам в плановете и номадски пътешествия до европейски държави и неочаквани уъркшопове в края на месеца, също така и стискане на палци почти всеки ден от другата седмица до началото на август - за всички, участващи в кандидатстудентската кампания, имащи изпити по какъвто и да е предмет или предаващи проекти по архитектура.
А относно happily ever after - то така или иначе се случва в някакъв момент от приказката, и всичко си отива по местата, винаги, иначе нямаше да сме оправни момичета и момчета. Вие какво си помислихте.

Две Следи Напред

Не е приятно да се мислят истории за призраци на такава горещина. Най-висока температура за деня в България - Бургас, 40 градуса.
Браво, а ние се разхождахме навън по това време.
Знаете ли, че на 40 градуса се готвят разни храни, а шоколадът се топи (предимно на водна основа)?
И докато едни са на сватба, а други гледат волейбол, аз си отпивам от поредната биричка с надеждата на Слънчев Бряг всичко да мине добре. Ако ли не, така или иначе ще работя.
Какво става ли?
Разпадам се на елементарни частици, ето какво. И умирам от жега, а от продължителната работа на климатик почвам да кихам.
Иначе ще я измисля историята, не се безпокойте.

They Can't Stop The Spring

*този пък е посветен на Мишо, защото още ми е кофти, задето не питам, преди да се опитвам да изваждам очи
По-принцип разумът е хубаво нещо.
Обаче понякога прекаляваме с прекалено многото разсъждения и правим простотии от липса на друго.*
Междувременно, за разлика на една останала част от съучениците, въобще не ми дреме за класното по литература утре, нито съм учила, нито съм сигурна в способностите си за писане на есета. Не повече, но пък хората понякога се изчерпват откъм идеи.
После вървя по главната и е доста тъмно, а ми идват на ум някакви неприятни спомени и идеи, след това и други спомени, но те са свързани един с друг като плетените гривни, които се учехме да правим във втори клас.
Разсъжденията наистина са кофти нещо, макар че понякога са нужни, за да не напиша някакви неподходящи неща в блог, който по принцип се чете от n-та брой хора.
Go out and play.

Към

Да, обаче дали ще има общо с това "защото така за всички ще е по-лесно" или пък "как така няма да го уважиш", мисля че сама мога да преценя.
Същото важи и за заека, който почна вече да ме слуша (да де, ама Мишо ще си го вземе след известно време), след като видя да размахвам Мисия Лондон нагоре-надолу.
След което започват някакви песни от лятото (съвсем случайно, честно!), което пък съвпада със среднощния разговор, и аз изпадам в някакъв безумен смях, докато Мишо сменя компютрите (или там каквото правеше).
Рупърт пък все пак подскача из стаята, но той си подскачаше и докато Валя ми обясняваше разни неща, а в момента се е излегнал, явно всичката хартия, която изяде, му е дотежала.
Май е вече да си лягам и аз, утре е нова история, в Китен или в Бургас, Георгьовден и належащи пожелания. И песни.
Както винаги.
I'm not afraid of anything in this world
There's nothing you can throw at me that I haven't already heard
I'm just trying to find a decent melody
A song that I can sing in my own company

Inner Smile

Everything in this film is real.
Преди месеци се случи така, че по едно и също време двама човека се намесиха в живота ми. В момента всичко, което е останало, се пази в една подпапка на папката Nelly.
Нищо необичайно.
За утре ми остава само лк (ат ласт) и снимки, които ще спасят живота ми. (How to save a life?)
Про-па-ган-ди-рай!
The hero dies in this one.
И май че е защото първо бяхме в онази (култова) актова зала, после ни карат да ядем, а докато се усетя, ме обявиха за анархистка. После странни съобщения и хора от чужди разговори и от 1 май пред мен, но не достатъчно близо, за да ме чуят.
Така е то, героите имат навик да умират на най-напеченото, за да ги запомнят като велики, а оживелите да вършат мръсната работа.
Как мислите, музиката и фотографията спасяват ли животи?