Никога не е на добре, когато сънувам минали събития. А помнех всичко, преживях цялата нощ наново. Такава съм аз, помня - спомням си и кучето, което душеше наоколо, и буцата лед на главната алея, и себе си, седнала на пейката. Последният човек на света, спомням си дори песента, която слушах. Не знам защо. И полата, с която бях, и глупавите изречения, и началото на номадските разговори, и чувството, че улицата е на километри от нас.
Сънувах всичко това. Имам съмнения, че филмът е виновен.
Но се събудих спокойна. Всичко си беше на мястото, нямаше сънища за самолети или за Аляска, нямаше болка и притеснения. Само аз, бореща се с времето.
И не знам с кого ще живея. Знам, че не се прави така, но не ме интересува. А може би в крайна сметка плановете за двете момчета ще се сбъднат. (А сега и Рос е извън списъка, защо продължавате да го правите, глупави момчета?) Но може би с непознати. Всичко наново.
А този път проектът е лесен. Искам да изляза в четвъртък и да се видя с онези хора, да отида на обичайното място и всичко да си е на мястото.
И без кошмари този път.
Showing posts with label calvin harris. Show all posts
Showing posts with label calvin harris. Show all posts
02 February 2010
17 January 2010
Put some colours on
Понякога не пиша постове, само за да могат старите да си останат по местата повече време.
А понякога просто пиша, пиша, пиша, за да си губя времети и за да си почивам, за да се хваля или за да разказвам някакви николу ненужни, но често - доста забавни случки.
В момента пиша, за да не заспя върху клавиатурата и може би - кой знае - дори ще успея да си довърша голяма част от проекта, само и само утре да не е поредният all-nighter. All-nighter-ите са гадна работа, честно. Особено когато трябва да се взираш в някаква въображаема точка на екрана и да се молиш да не разместиш стените по погрешка.
Обичам си доброто старо рисуване на ръка. Отнема малко повече време (но не винаги), обаче си правиш каквото искаш и винаги се получава - и е красиво.
А сега съквартирантите ми са надули Calvin Harris (който днес има рожден ден и става на 26, но те не заслужават да го слушат, нека не ви обяснявам защо), прекалено много са го надули за неделя вечер и тъй като имам доста да чертая още, мисля че е време за Уикеда и Анимационерите.
А утре, ако работя цяла нощ, просто идея си нямат какво ги очаква. Сериозно.
А понякога просто пиша, пиша, пиша, за да си губя времети и за да си почивам, за да се хваля или за да разказвам някакви николу ненужни, но често - доста забавни случки.
В момента пиша, за да не заспя върху клавиатурата и може би - кой знае - дори ще успея да си довърша голяма част от проекта, само и само утре да не е поредният all-nighter. All-nighter-ите са гадна работа, честно. Особено когато трябва да се взираш в някаква въображаема точка на екрана и да се молиш да не разместиш стените по погрешка.
Обичам си доброто старо рисуване на ръка. Отнема малко повече време (но не винаги), обаче си правиш каквото искаш и винаги се получава - и е красиво.
А сега съквартирантите ми са надули Calvin Harris (който днес има рожден ден и става на 26, но те не заслужават да го слушат, нека не ви обяснявам защо), прекалено много са го надули за неделя вечер и тъй като имам доста да чертая още, мисля че е време за Уикеда и Анимационерите.
А утре, ако работя цяла нощ, просто идея си нямат какво ги очаква. Сериозно.
25 August 2009
And I was told there was not a minute to lose
Днес си разхождах новите кецове из града с кучо, и често-често поглеждах надолу да ги видя как се движат. А като се прибрах, осъзнах колко съм уморена.
Днес изобщо не съм добра приятелка на В, а тя не се сърди, защото не знае. Но аз знам и се чувствам зле, и съжалявам, но нямам право да си го причиня една седмица преди заминаване (и часове преди нейното). Естествено, и други неща не трябваше да си причиня, но виновните тук са малко повече.
В джоба ми има сгънат на много лист, разграфен с дните и хората. Изглeжда смешно, но е доста полезно и ми напомня защо трябваше наистина да си взима малък бележник в началото на годината и защо най-вероятно ще си взема един в началото на другата.
И ето ни в края на деня, когато трябва да къпя кучо (ако не ме изяде преди това), опитвам се да си наваксам с някаква нормална музика за двата часа в "селскио мол" и си представям как ще доизям тортата (която впрочем сама направих и К - напомни ми да ти донеса от шоколадовия ликьор), гледайки Torchwood и Cashback (за Cashback мога да говоря дори повече от за Доктора) в тази последователност.
И Н., наистина съжалявам, че ще дойда ден по-късно. Обаче го има октомври, после ноември и хубавите декемврийски празници.
Днес изобщо не съм добра приятелка на В, а тя не се сърди, защото не знае. Но аз знам и се чувствам зле, и съжалявам, но нямам право да си го причиня една седмица преди заминаване (и часове преди нейното). Естествено, и други неща не трябваше да си причиня, но виновните тук са малко повече.
В джоба ми има сгънат на много лист, разграфен с дните и хората. Изглeжда смешно, но е доста полезно и ми напомня защо трябваше наистина да си взима малък бележник в началото на годината и защо най-вероятно ще си взема един в началото на другата.
И ето ни в края на деня, когато трябва да къпя кучо (ако не ме изяде преди това), опитвам се да си наваксам с някаква нормална музика за двата часа в "селскио мол" и си представям как ще доизям тортата (която впрочем сама направих и К - напомни ми да ти донеса от шоколадовия ликьор), гледайки Torchwood и Cashback (за Cashback мога да говоря дори повече от за Доктора) в тази последователност.
И Н., наистина съжалявам, че ще дойда ден по-късно. Обаче го има октомври, после ноември и хубавите декемврийски празници.
Subscribe to:
Posts (Atom)