To the centre of all life's desires

Последната седмица в едно-единствено събитите - гала вечерта на студентското филмово общество, която ми вдъхна надежда за следващата година, изпълнена с най-различни предизвикателства.
И други неща се случват около това, други срещи и други хора, други съобщения и разговори, но тази единствена вечер ми определя какво ще ме чака тук есента.

А сега класически Хичкок и други покрай него, позната музика и наваксване с римуването на време.

I push my hand up to the sky

Какво пропуснахте последната седмица:
.последна презентация за годината
.голи Йонас, Рейчъл и Алекс, които тичат през парка отсреща (през интервал един от друг, не едновременно.)
.велики планове за завземане на Глазгоу в следващите три седмици
.пръв слънчев загар в парка (и първа прекрасна събота следобед, тиха и спокойна - от много време насам)
.разговори за полети и ваканции, и за къси поли
.след три седмици вкъщи
.разговор с Йонас дни по-късно, когато му казвам за сутрешните събития, а той с еееей-такава усмивка ми казва, че всъщност било супер и ме пита дали е изглеждал добре. Аз само поклатих глава и се ухилих.
Е, какво толкова, добре изглеждаше.