Every conversation within you

And then sometimes this happens and all that is left for you to do is wait for your ticket to arrive. October, you better not disappoint this year.

We are alone but I'm alone with you

"You are not a mistake. You are wonderful and brilliant. And even if you were a mistake, you'd be the most amazing mistake that's ever happened on the world."

Защото понякога прекарваш месеци с някого и осъзнаваш, че нищо друго - никога - не е имало значение - освен всяка вечер да заспиваш до някого и всяка сутрин да търсиш очертанията му в тъмнината на стаята.
Everything in its place.

I want you to realise when I'm gone

Тази седмица беше странна. От типа "странен", когато правиш плановете 10 секунди преди нещата да се случат и никога не знаеш кой е на отсрещната страна на телефонната линия.
Понеделник в парка и хубавите новини; вторник в Балоx с дърветата и със снимките, и с неочакваните хора, които променят целия ти месец за час и половина. После още новини и срокове в последния момент, all the things to do, различни сокове и много ментов чай за душата. Горещият шоколад и грейпфрутите никога не са достатъчни.

Monday mornings, hungover red eyes hide it all away

Тази седмица е бърза и дива, разговорите са много, все еднакви, но всъщност напълно различни. Хората се повтарят, усмивките им също.
Февруари започва така.
Германци и мопсове в пъбовете, глупави изречения, досадни мъже и почти ядосано Нели. Истории за призраци и шумове в апартамента, всички добри хора на света се опитват да си намерят работа. Всъщност този пост започна преди три дни и беше депресиран и ядосан, и искащ да помогне, но не знаещ как. Изпитвам онова ужасно натрапчиво чувство на безсилие, когато думите ми не стигат и идеите ми не изсъхват още в зародиш. Както през 2011, когато можех да видя силното желание на Рос да отиде в Ню Мексико, но нищо не зависеше от мен, изобщо. Преди няколко месеца обсъждахме как нямам почти никакви шансове да правя нещо свързано с дипломата си скоро. Сега съм с три проекта за месец и ИКЕА, което преди всичко е много хубаво място, за да се запознаваш с нови добри хора.
2014 моята година ли е? Както беше 2007ма и както беше 2010та (отчасти)? Къде са последователностите? Къде са филмите и къде е снегът, който ни бяха обещали? Почти ми липсва безгрижието на студентските години, когато почти всеки проблем можеше да бъде решен на парче пица и бира. Сега бирата не стига, а виното не е достатъчно сухо.
Не се оплаквам, наистина не се. Благодарна съм за всеки един проект - колкото и безумен да е той. Но съм и безумно изплашена от всичките неща, които този път са наистина и този път зависят само и единствено от моите умения.

Следващият месец ще е безумен.

I want you to realise when I'm gone

I like opening my heart on New Year's. It gives me a sense of closure, and I get to start the new year with clear mind and open eyes. I sometimes, and quite often, say stupid things and probably make people feel uncomfortable, I don't always use the right outlet to do so, and will expect some response - even when I deep in my heart realise none will or should follow.

I did it again, tonight, although I didn't want to, not now, not this way. But I did it and it didn't feel heavy. It felt brilliant - like sitting on the roof last night and shouting at midnight at the street passers by. It felt right, and I felt content. Because 2013 was a terrible, terrible year, but it made me realise things for myself, and it made me feel scared for people again, and it opened my eyes for what was really important during the last four years, what mattered, what I learned and what I shared.

This time it will be different, I promise. This time I start by having spoken out everything that was lodged inside me, and by shouting from the rooftop the things that I want people to remember me with.

I swear to God, in this light and on this evening, Glasgow's become the most beautiful thing I've seen

Editors

Видях ги за първи път преди почти четири години. Още помня онази нощ, завита в дебелото одеало и премигваща на Bricks and Mortar. Днес отново плаках на нея, защото ми напомня на прекалено много неща. Слушах я непрекъснато онзи фатален октомври, когато нищо не се случваше правилно.
Но преди това подскачах и крещях, и си губех гласа - и го намирах пак, и продължавах да крещя и да гледам Том Смит в очите, и да си мисля колко много неща се промениха от последния път, когато се видяхме, но как продължавам да го следя на сцената всеки път.
Editors
Имам история с тях, история предшестваща всички истории на света. Как един следобед, когато бях болна и все още в България, превключвах каналите, а майка седеше до мен и работеше на лаптопа си, когато пуснаха Munich, а аз й казах, че сестра ми ги е видяла наживо в Лондон, а тя ме попита дали искам да съм някъде, където няма да ми се наложи да пътувам, за да ги видя наживо.

Editors са истинската причина, заради която днес съм, където съм. Искам да им кажа това. Искам да им напиша писмо, в което да им обясня как в един случаен облачен следобед те промениха живота на едно момиче от Бургас - много години преди да отидат да свирят там - и как то никога няма да може да спре да им е благодарно за всичко, което те са направили за нея.

What weights more down on your plate

Няма много неща, които искам да се случат. Искам да си получа билета за Editors най-после, ако може. Това би било добро начало.

Through the dark we tiptoe

Ноември започва шумно. Три почивни дни подред, които са пълно чудо и напълно чудесни. Сестра ми се обажда от Editors (Editors, Editors!), а аз подскачам тихо на Formaldehyde в кухнята.

Следващите няколко седмици ще са чудесни и чудесно шумни и диви, и бързи, и важни. Ще прескачаме от едно събитие на друго, от една вечер на друга, от един концерт на друг. Хората винаги ще са правилни.

Ноември започва странно. Приятелите на съквартирантите ми не са винаги желани, но всичко е наред, щом има още вино. Има ли още вино?

Ноември ще е хубав, поне се надявам да е. Трябва да е. Всички тези неща в списъка, и трябва да е наред. Просто трябва.

Сега Prince и униформата за утре да е готова.

I know I'm getting boring now

Вече на 23 (!), а последните дни се случват много странни неща, запълнени със стълби и змии, безсрамно много бира и кулинарни опити, среднощни разговори в затворен пъб, танци на саундтрака на Breaking Bad, планове, които се случват и такива, които трябва да се заместят. Марсела се смее от сърце на предложенията ми и обещава да помогне, а Рос Б. дава най-гениалните идеи на света (след 10 вечерта). Тим обича ментов чай, Вестимир и Момчил дават неразумни предложения.

Сега трябва да спя, защото утре е пореден ранен ден за Нели и надеждите й, а и трябва да започна да правя тортата за събота.

Well, that's quite enough for me, dear

This one will be in English.
There is a point to it, folks, so bear with me here.

I've been starting a new post for some time now. There have been things I've wanted to tell you about. About my friend Dick who got a job offer in fucking Stockholm, so he's leaving quite soon (and I'm gonna miss him, but hey - holiday in Sweden sounds like a very good plan).
I also want to talk about my overtime for Comm In (which has been mostly great fun, overcoming my fear of heights, building stuff and laughing at stupid things, and getting massive bruises on my legs) but I'm running out of time tonight.
So instead here's a link to my former flatmate's blog where he's sharing his experience in Canada (and I really hate him for being there and doing all those things - and by "hate" I mean I'm happy for him, and it also kinda reminds me of the stories that my dad has told me bout his experiences there, and why it was his favourite country).

I mean, seriously, who's ever that excited about having encountered bears?

Also, Mr Markov is arriving on Friday, so get ready for some fun fun fun fun, I guess.

Every conversation within you

Последните няколко дни всичко е Where on the world is Carmen Sandiego, като с нейното име заместете имената на всичките хора, които изчезват точно в момента, в който много ама много ти трябват. Също и математика 101, която някакси върши работа накрая, а с К решаваме, че математиката е полезно умение.
Утре е последователен ден 9 на работа, а единственото, от което имам нужда, е един дълъг сън, малко бира и добри хора, които казват правилните неща.
Освен това утре ще стават някакви интересни неща, малки приключения и всичко по реда си.

Tonight we sail to the edge of the world

Има една песен, където се пее за циганското лято. Всъщност сигурно има повече от една, но няма значение в момента.
Вече е септември, а август беше eventfully uneventful (което е пълна лъжа, защото се случиха толкова много неща, толкова хубави и толкова неприятни неща, и толкова забавни неща, а тази сутрин беше един от онези моменти, които ме карат да се усмихвам широко и да си признавам, че всичко всичко е наред. Освен това има плаж и топло море, и отпечатъци от банския, и коса, пълна с пясък.)
Има още няколко дни в Бургас, а после още няколко в София, където ще се видя с всичките хора на света и ще пия безсрамно много за безсрамно малко. Take back the city tonight. Може би.


Editors в ноември!

Then we shall begin

"Love what you do and do what you love. Don’t listen to anyone else who tells you not to do it. You do what you want, what you love. Imagination should be the centre of your life."
Ray Bradbury

Тематично от снощи.

Greatest story ever told

Пред-последната ми вечер в апартамента на Rosevale Street ме кара да се чувствам малко изгубена. Да, имам всичките причини на света да съм безумно щастлива, че най-после се махам оттук - и наистина съм. Обаче имам и безкрайно много спомени, които правят сърцето и краката ми тежки.
В момента седя в тъмната спалня и слушам тиха музика, а оранжевата светлина нахлува през прозореца. Имам спомени, които се простират през години и през вселени, толкова много хора, толкова шум и толкова тишина. Толкова любов и омраза, толкова отчаяние. Толкова аромати. Толкова среднощни съобщения. Толкова неочаквани моменти, които са запазени единствено в главата ми. Толкова много истории, които бих искала да разкажа на света, но не мога.
Не, всъщност толкова много истории, които бих искала да разкажа на света, но предпочитам да запазя за себе си.

Как да събереш последните си две години в един пост?

I feel my blood boil

Юли е хубав летен месец с хубави хора и хубави уговорки в последния момент. Editors безкрайно за саундтрак, чета Снупи до побъркване, безумно много разговори на работа и пращане на съобщения, когато е тихо. Елиза в цялата тази лудница, а колко много ми липсваше!

Monday morning's hung over red eyes hide it all away

Юли е странен и шумен. Юли е прекрасен и нов, най-хубавият месец от много месеци насам. Едитърс за саундтрак, примесени с объркване и смях, и странни разговори до 7 сутринта за всичко на света, и последни прегръдки с добри приятели, които си отиват нанякъде и може би ще се върнат, но някога - а може би няма изобщо.

Юли е първичен, кара ме да изскоча от кожата си, да посрещна нови идеи и да се радвам на новини. Посрещам юлския изгрев, но не е слънчево все още, но ще бъде. Юли ме кара да обмислям историите си и да пренаписвам сценария.

Всичко по местата си, за първи път от прекалено много време. А всъщност не е, но няма абсолютно никакво значение, защото има достатъчно шоколад и музика.

Освен това, може би Andrew WK през октомври.

Does every heartbeat burn a white heat in your blood?

Здравей, Юли!

Започваш с прекрасна музика и забавни филми, и добри хора с добри идеи.
Editors. Това е всичко.
Сутринта отидох да си взема пакета от пощата, нарязах се на картона по средата на улицата, заподскачах от радост, когато видях обложката.
Пуснах си го в момента, в който се прибрах от работа. Прекрасен, прекрасен, прекрасен. Песните перфектни и ме правят щастлива - и ми напомнят грешните неща, но всичко е хубаво. Чаках този албум години, и си заслужаваше всяка секунда.

Editors, you did it again.

Well, what weights more down on your plate

В такива седмици се случват и неща, които ме карат да сияя и ухилена до уши да се влюбвам отново в песни и гласове. Editors с нов сингъл - и нов албум съвсем скоро - а аз си го поръчвам месеци предварително, защото това са Editors,  a Том Смит може да ме накара да се усмихна във всеки един момент, когато положението стане напечено.
Това бие рекорда на Gloss Drop, който купих в първия ден след издаването му (няколко часа онази импровизирана вечеря у карлота и няколко часа преди да ги слушам наживо (казвам слушам, защото не можех да видя нищо), след което слушахме албума вкъщи и беше безумно забавна ситуация, и имах и синини на крака, без да помня по каква специална причина. You're incident prone, както каза един от секюрити веднъж.)

Be careful what you put them through

Понякога единственото, което можеш да направиш, е да си пуснеш музика, да си отвориш бира и да седнеш на земята.
Последната седмица... Не беше лоша. Просто беше малко тъжна, само защото трябваше да бъде малко тъжна. Защото и хубавите неща в крайна сметка ме караха да се намуся и да мисля повече, отколкото имам нужда в момента.
So here you stand, beloved freak, you're not alone.

Tonight we sail to the edge of the world

Highlights от вчера: шумни разговори в студиото и още по-шумни в sleazies. Най-хубавата картичка на света ме кара да се усмихвам широко. Разговори за Хъбъл и шоколад, за хора, които не са наоколо, за лекции и дисертации, проекти, изложби, алкохол, родители, родители на родители, познати хора, познати градове, целия свят.

Top highlight от снощи: Sleepy Silver Door по средата на разговор, който не помня много добре, защото мислите ми прехвърчаха между песента и думите ни. Няма нищо по-прекрасно от случайни хубави неща, случващи се целия ден.

И предвид последните няколко рождени дни, този дойде като глъдка свеж въздух.
И така, вече съм на 22. Никаква друга промяна.

Here's a toast, a life as a ghost is better than most.