И в най-сънливото утро не бих издържала на песните и бих се разбудила само за да ги чуя.
Иначе малко на мое място биха дали толкова много усилия, за да докажат на ебаси-управата-в-тая-гимназия, че всъщност наистина нямат нужда от помощ, благодаря. Затова и с П. имаме утопични идеи за създаването на нещо, нямащо нищо общо с гимназията.
Аз пък честно бях дотук.
Сега слушам музика -прекрасно, прекрасно- и свалям незнайна такава за филмови познати и книжни врагове, без да имам нещо против. Хубаво е също, че all things come to an end и си вдигам ръцете от този срок, остават ми още един + една година, но пък и К. не се чувства абитуриентка, пък да видим.
И да е на късмет, днес се чувствам ужасно и ужасяващо спокойна.
And still I find it so hard to say what I need to say.
But I'm quite sure that you'll tell me just how I should feel today. И междувременно мисля ответния удар срещу гениалносложната игра на М.
29 January 2008
28 January 2008
We don't give a fuckin damn.
Позволявам си своеволието тави вечер да спя малко, защото съм на 17, защото утре имам глупави часове и защото всъщност не ми се спи (а и музиката е толкова хубава, че нямам желание да я спирам).
А и утре пак ще бягам по и от задължения, по коридорите нагоре-надолу, и тогава се чувствам най-жива, нали знаете; мп, всички-неща-които-трябва-да-знаеш-за-печатането-на-вестници, репетиции по никое време и всичко в правилната си последователност.
Try not to panic.
Снощи сънувах и си помня съня, играехме мафия (а от колко време не сме?) и се смеехме на разсъжденията си, сестра ми беше изнасилвач, сигурна бях, аз пък по спомени би трябвало да бях убиец, съдбата беше Ваня Ж., за бога, която даваше съвети как да се преструваме по-добре, а на това май му викат професионално изкривяване. Останалите не ги помня, но бяхме в хола и ядохме нещо. И беше забавно.
А и утре пак ще бягам по и от задължения, по коридорите нагоре-надолу, и тогава се чувствам най-жива, нали знаете; мп, всички-неща-които-трябва-да-знаеш-за-печатането-на-вестници, репетиции по никое време и всичко в правилната си последователност.
Try not to panic.
Снощи сънувах и си помня съня, играехме мафия (а от колко време не сме?) и се смеехме на разсъжденията си, сестра ми беше изнасилвач, сигурна бях, аз пък по спомени би трябвало да бях убиец, съдбата беше Ваня Ж., за бога, която даваше съвети как да се преструваме по-добре, а на това май му викат професионално изкривяване. Останалите не ги помня, но бяхме в хола и ядохме нещо. И беше забавно.
Subscribe to:
Posts (Atom)