06 October 2009

But I've seen all this before

Оцелях! с главно О и с помощта на няколко добри човека, никаква водка вече, никаква течна водка, водка с кола или желирана. Единственото, с което се боря в момента, е опитът да си спомня кой е записал Луис в телефона ми като Lewis Just Is Amazin (не, че е лъжа, но не е това въпросът на дневен ред). Днес момчетата (всичките) са неоткриваеми обаче, и знам, че не трябва, но почвам да се притеснявам (само за справка - Бен всеки уийкенд шофира по 8 часа, за да се види с приятелката си) и въпреки че утре ще се хилим отново на някои глупости, ще отидем заедно до Теско и ще пием вносна бира, това незнание е безкрайно досадно.
От другата страна на нещата - вече правя безплатни пийп-шоута на случайно минаващите покрай прозореца ми хора, защото падна едното перде и не можахме да го закачим обратно. Ама, както каза Сара, поне ще имаме за какво да си говорим после. Стига отнякъде да не се появи някоя ядосана приятелка-кикбоксьорка.
Ама такива още не познавам, слава богу.

03 October 2009

Run and tell the angels that everything's all right

В този последен час, в който съм рожденичка (официално, тъй като много хора предполагат, че е утре), не знам откъде да започна с нещата от днес - с прекрасното събуждане с изненадата в хола, с усмивките и неочакваните обаждания от няколко държави, и обещанията (и Докторската изложба утре - само да не стане нещо!), а утре всичко ще бъде наред с готова украса и странен алкохол по хладилниците из апартаментите, да купим бира, водката е от Луис, а Бен ако не се върне, ще му счупя къдравата главица.
Ама той си знае, де.
Няма проблеми, всичко е под контрол. Не наш, но някакъв. И е добре.