What if I say I'm not like the others?

Един от онези дни, в които уж не правя нищо, а се прибирам дълго, след като се е стъмнило.
Купих си Snoopy moleskine, защото няма нищо, което може да замести един Snoopy-themed moleskine. Ядох грозде, много от него, защото не ям грозде толкова често, колкото трябва.
Най-после гледах The Hobbit и си имам собствено мнение, което няма да споделя точно в момента. Говорим си за дисертации и оценки, и за метафизични въпроси без точен отговор, а всички останали хора в залата мълчат и гледат рекламите. Почти ми става гузно, но после си говорим и за реклами. Mini имат добри реклами. Irn Bru също. Повечето от рекламите, които дават преди филмите, не са добри.
След това се прибирам вкъщи. Вървя бързо и дълго, слушам силна музика и си мисля за проекти и изречения. Заобикалям клони на дървета и игнорирам анонимни обаждания.

А преди малко открих, че postgrad курсът, който исках да пробвам, е бил изтеглен от програмата. Ето това са всичките ми планове, отлитат много бързо, а аз смятам следващите месеци да работя много и да не мисля за това, защото винаги има някакъв план Б. Поне в моята история има.

Run and tell the angels that everything's all right

В този последен час, в който съм рожденичка (официално, тъй като много хора предполагат, че е утре), не знам откъде да започна с нещата от днес - с прекрасното събуждане с изненадата в хола, с усмивките и неочакваните обаждания от няколко държави, и обещанията (и Докторската изложба утре - само да не стане нещо!), а утре всичко ще бъде наред с готова украса и странен алкохол по хладилниците из апартаментите, да купим бира, водката е от Луис, а Бен ако не се върне, ще му счупя къдравата главица.
Ама той си знае, де.
Няма проблеми, всичко е под контрол. Не наш, но някакъв. И е добре.

Into the night we shine

Преди няколко вечери сънувах, че танцувам на Глен Милър с някакъв човек. Сетих се за това случайно докато слушах American Patrol. Помня малко - помня, че се радвах, помня, че танцувахме бързо и смешно, че се въртяхме в кръг и че бях с белите обувки. Не помня човека. Не съм изобщо сигурна дали е бил важен за историята. Ако трябваше да я напиша, нямаше да е. Някой рандъм човек от тълпата, който не е с бяла тениска и е с хубава усмивка. Примерно.
А днес последователността на песните е неочаквана, дори за четири сутринта. След час и половина ще изгрее слънцето, но няма да го чакам, въпреки че след края на Life on Mars с удоволствие бих изгледала отново трите епизода от Доктора с Джон Сим (Джон Сим е прекрасен.). You spin me right round like a record, примерно. И не мога да избягам от не-клишето на Scissor Sisters съвсем намясто в онзи епизод. Освен това бих изгледала един от всичките филми, които съм си свалила.
И официално започвам филмографиите на Дейвид Тенант, Кристофър Еклестън и Алан Рикман (не, той не е бил).

И няма никакъв, абсолютно никакъв начин да стана след три часа за рисуване. Съжалявам.