Sex and violence, melody and silence

Бавно, бавно - почвам да чувствам това място като мое собствено, сякаш винаги съм живяла тук и от край време вървя от едното място до другото, знам всичките кратки пътища - и заобиколните пътеки, като вали знам къде да се скрия и откъде да мина, знам кой светофар е по-бавен. Знам къде да седна, къде да си загубя времето и какво да чета междувременно.
А в петък е рожденият ми ден и сте поканени на партито в края на коридора (буквално, мила ми дете), което обаче ще е в събота и ще е shiny, а в петък ще правя макарони на фурна и ще ядем пица. Те като искат да си носят пиене - няма проблеми. Така или иначе, пак ще пия от алкохола на Луис. Стана ми навик, пък и какво да ме прави - нали ми се радва на отношението към живота.

No change, I can't change

Прекарвам последния час безутешно пред недовършената история за Шон и котарака му Санбèр, а след разговора за стереотипите се чувствам ужасно. Не това съм аз, не не.

Melody and silence

Докато чакам презентацията за Германия да стигне до мен все пак, разни мисли ми се въртят из главата за днешния ден, безкрайно сполучлив откъм много събития, толкова прекрасно - цял ден се събираме около музиката, в час и в почивките, по пътя между точка А и точка Б; прекосила е хиляди километри и отново е на точното си място, always where it needs to be. (Имам и аз нужда да съм в този регион, но това е съвсем отделен въпрос.) Играем на музикални игри, за да си убием времето; музика за танцуване и за излежаване в дъждовни следобеди (съвсем навреме); музика за всичко, което ще се случи така или иначе.
Изобщо всичко, всичко, днес се върти около музика, писма или музикални писма.