Понякога усещаш липсата от тракащите бутони под пръстите ти, понякога не. Понякога си приготвяш бирата, тихо е вкъщи и ти знаеш какво точно искаш да кажеш на света. После осъзнаваш, че няма значение, че никога е нямало - че всичко, което някога си искал да направиш, е да се върнеш обратно в леглото и да прочетеш още една глава от книгата, която ти е подарил приятелят ти за Коледа. Понякога осъзнаваш, че си поддържал този блог, само защото всичко останало е било прекалено болезнено, но за няколко кратки минути ти си контролирал всичко, което се случва.
Всичко е наред сега, всичко е под контрол. Сега сме си собствените герои, сега се преборваме сами с всичко. Сега сме по-големи и се правим, че сме по-мъдри. Сега си примигваме на всички глупави сцени и си повтаряме, че един ден всичко ще е по-хубаво - един ден ще имаме хубави професии и хубав апартамент, ще пием хубаво кафе и ще имаме време да се присъединяваме към приятелите си всеки уикенд.
Засега имаме един друг и това е всичко, от което имам нужда.
Честита нова година и се надявам всички вие да имате неща, към които да се стремите и хора, за които сърцата ви да избухват ден и нощ.
