Showing posts with label the white stripes. Show all posts
Showing posts with label the white stripes. Show all posts

10 September 2012

Every single one's got a story to tell

Песни, които пуснаха днес на работа и които ме накараха да се усмихна (в никаква последователност):
Rock The Casbah
Spark
Friday I'm In Love (на която може би съм танцувала в пробната с една от другите жени)
Sit Down
You Give Me Something
Slow It Down
Valerie
Strawberry Swing

Песни, които слушах днес директно преди/след работа и ми помогнаха да не заспя в автобуса:
Munich
When Anger Shows
Frodo
Mezzogiorno
You Spin Me Right Round
Fat Lip
SZ2 (която бях надула до толкова, че ми изкара акъла около 3тата минута)

Защото за всичките часове днес някакви дори глупави песни ме изкарваха от непрекъснатото повтаряне на едни и същи изречения.
Поне получих едно потупване по рамото (буквално).

27 May 2012

No one else could see this apparition

Все още едва събота вечер, а този уикенд е пълна лудница. Не казвам, че е зле, просто е лудница. Wake wood е пълен шит (което теоретично е проблем, защото беше препоръчан от супервайзъра ми), Casablanca е точно това, което бихте очаквали от черно-бял военен романтичен филм от 40те с Хъмфри Богард. Endlessly quotable.
Изобщо не се оплаквам от странните неща, които се случват. Понякога са нужни. Като новите песни всеки няколко месеца или припомнянето на стари и забравени.
Както и да е.
Сега сън, а утре дълги разходки покрай реката и прочее места, после (или преди) всичките постери и флайъри на света.

23 May 2011

I said it once before but it bears repeating

Вторият път, когато е будя тази сутрин, съм обърнала гръб на прозореца и очите ми са затворени, и чувам само свистенето на вятъра навън. Не знам къде съм, не си спомням разположението на мебелите и не знам колко е часът. Завита съм през глава с одеялото и отказвам да повярвам, че е последната седмица на май. Силният вятър напомня за други дни, за други вселени, които изобщо не помагат, а аз продължавам да съм скрита под одеялото.
Няколко часа по-късно се боря с времето и се опитвам да дишам, но дъхът ми спира при всеки нов порив, вятърът ме блъска в стена, но чантата ми с портфолиото отнася удара. А онзи час горе в студиото е достатъчен да го прекарам в разговори за пътищата, вулкана и всички обещания, които се чувствам длъжна да направя.

А, и само между другото, в момента имам прекалено много части по кожата ми, които са в различни оттенъци на зеленото и синьото, отколкото би ми се искало. Ако не друго, някой ден ще имам истории за разказване. Може би.

09 February 2011

Back and forth through my mind

Несъзнателно се притеснявам за чужди проекти, защото не мога да помогна, когато знам, че е нужно. Мисля си за границата на собствените ми сили покрай презентации и трите часа сън на ден, ако се налага. Мисля си и за всички останали неща, които трябва да започна и трябва да свърша. Тайно се надявам лего-дизайнът ми да свърши работа.
Правя планове за края на седмицата - и за другата също, не задължително нещо голямо или нещо важно, но неща, които трябва да се случат. Ден след ден в студиото, бира вкъщи и безкрайния списък с филми вечер (когато всички останали ще са out and about), цветни задачи и снимки по стената.
Този февруари е странен, но всичко ще бъде наред накрая.