You're not about to lie down for your cause

This one will be in English. Such things happen when you spend most of your time reading in two different non-native languages, speak them all the time, breathe them in and then leave them invade your dreams.

I know I once promised this blog will be left for keeping secrets away from people who don't speak Bulgarian. It's a rare occasion that I don't really have any secrets right now, at least not such that are to be circulating in the Internet anyway, in any existing language. I'm done with secrets and decoded messages, and stolen looks, and memories hidden in the maze of my imagination. I just decided it, in this very moment as my head slowly explodes with information and calculations, pages and pages of them. Three weeks for this project, three weeks to finish the essay I haven't officially started yet.

Fascination ends, here we go again.

Meanwhile, my good intentions to develop the film were shattered as I was politely told in two different shops that they can't help me. "Come back Saturday, there might be a container where we can put the film." I should one day shoot a film titled "The epic adventures of a small Zenit in big Glasgow". Also, the next person who uses the phrase "a Canon, from the big ones" (respectively "I don't know what lens did I use but it was big and with black body"), the door is riii-ght over there. Please, help yourself out.

I mean, seriously. To give that amount of money for equipment and courses, and not even to try and remember a 5-letter/number combination. It's the same if I said "I don't know what type of paint I used, but it's a nice deep red colour."

Also, no power tomorrow. And still no shower. I just need a little journey right now. To any place where I can actually take a shower without being in a rush. And where I can eat pancakes. That's right, I want pancakes. With granny's strawberry jam.

But a working shower's a priority. Now back to the ramp.

Seaside

Неща, заради които бих се връщала:
1. аромата на морето рано сутрин
2. хората, които безвъзмездно са ми спасявали живота във всякакви ситуации
3. оптимизма, че може би този път ще е по-добре

Неща, които ще оставя да събират прах в някое мазе:
1. хората, които по някакъв начин са ми съсипвали дните. или са си останали неинтересни
2. спомените. всичките.
Нали знаете метафората за затварянето на главата/започването на нова. Нещо такова е в момента. Тоест, отивам някъде толкова надалеч, че каквото и да е било тук, вече няма да бъде. Не ми е тъжно, просто странно - и нормално. Oh, my god, I can't believe it - I've never been this far away from home.

Through all the summers

Напоследък говоря все по-често с К за нещата от животите ни. Имаме проблем и обсъждаме възможните решения. Обсъждаме кое би било най-правилно за момента. А снощи тя каза, че колкото повече си гледал нещо, толкова започваш да обръщаш внимание на детайлите. За онзи момент визираше ноктите на Фродо, но се опитах да взема главната идея.
След трите часа сън отидох да се измия в банята и се погледнах в огледалото. Търсех някакви детайли, които никой не вижда отначало или може би никой никога не е виждал. Луничките по носа, които се появяват само, ако съм стояла достатъчно на слънце. Едното око, малко по-малко от другото, създаващо забавни резултати при по-силна светкавица на апарата. Миглите ми извити все едно с часове работа, а всъщност съм току-що станала. Как винаги хапя само лявата част на долната си устна, като се замисля за нещо. Онзи кичур, който винаги ще си остане непокорен.
Предполагам, че всичко това е заради любовта ми към Cashback. Мога да гледам този филм ден след ден, нищо че го знам наизуст и често не внимавам в отделни сцени. Накрая винаги се усмихвам, защото точно това те кара той – да се усмихваш, да си представяш красотата, дори да не я виждаш наистина. Да искаш да си част от нещо толкова прекрасно. Да чуваш песни от него и да ги свързваш с някакви моменти от твоя собствен живот. И единствената мисъл, която може да ме накара да се влюбя - просто за да знам, че наистина е така.

Once upon a time, I wanted to know what love was. Love is there if you want it to be. You just have to see that it's wrapped in beauty and hidden away in between the seconds of your life. If you don't stop for a minute, you might miss it.