Softly through the shadow of the evening sun

Понякога ги има и тези дни, които те карат да искаш да започнеш да пиеш в 8.30 сутринта и ефективно те превръщат в алкохолик.

В други новини, преместих мебелите в стаята ми (най-после) и вече изглежда хубава и уютна. Има нужда от два допълнителни рафта на стената, но намерих място за лампата ми, която я местя от апартамент на апартамент от 4 години и компютърът вече не е на земята, така че всичко вече си отива по местата.

Friday never hesitates

Не знам откъде да започна.
Много бих искала да знам, но не знам.
Последните две седмици с абсолютно всичко, което се случи или не се случи. Прекалено многото автобуси и пътешествията, които не се случиха. Приключенията и плановете, които се променяха в последния момент. Хората, които бяха тук. Хората, които не дойдоха. Снимки, снимки, снимки. Музика отвсякъде. Правилни отговори и грешни движения. Бягане към входа и виждане на Рос и Сара в последния момент. С кого, ако не с тях? Още червило.
"Майната ти."
Красива рокля с и без повод, искам да ме видиш в цялото ми величие. Искам всичко. Таймингът винаги е лош.
Дипломиране, degree show, бири на обяд след обявяване на оценките.
"Ще съм там скоро."
В крайна сметка явно, че няма никакво значение какво пише на листа хартия.
"Изглеждаш прекрасно."
"Съжалявам, че няма."
Първо такси, първи автобус, втори и трети автобус, метро. Второ такси, Лили и Мъри. Джон, Пол и Една Одисея в Sleazy's 2013.
"Представям си, че не се е случило и че не сме сме си купували самбука шотове. Защо си купихме самбука шотове?"
Първа, втора бира, третата е разлята върху роклята. Четвъртата е след шампанското. Петата е с бургерите.
Friday never hesitates.

Не знам откъде да започна, но което е по-страшно, нямам нищо, към което да гледам в бъдещето. Няма край на образованието, няма начало на лятото. Няма ваканции и тютори, и 20hr work maximum. Няма досадни хора, а добрите хора започват работя някъде другаде.

Throw all the songs we know into the sea

Китара!
Китара
Китара
Fucking tele.
От два дни подскачам на един крак и правя лупинги във въздуха, защото китарата е прекрасна, прекрасна ви казвам, а аз бавно се уча да правя звуци на нея, защото това също е прекрасно.

В други новини, днес мина добре и спокойно, правилните думи и правилните цитати; хора, които не съм виждала от месеци и месеци, говорим си тихо в библиотеката и осъзнаваме, че бързо приключваме откъм теми за разговор и си мисля как нищо не ми липсва.
In 5 years time I might not know you
In 5 years time we might not speak

А сега сън, за да стана утре за работа, да си мина смяната и да се върна при новата ми играчка, с която губя повече време, отколкото с който и да е филм.
Love love love.

*Bonus point за всички смешни/ абсурдни неща, които се случиха миналата седмица.

Saturday wait

Ladies and gentlemen,
моля за вашето внимание - ако точно в този момент решите да натиснете върху частта с надпис Portfolio ви обещавам да се случат разни цветни чудеса.

Естествено, че има какво още да се желае. Има непълни обяснения и (най-вероятно) достатъчно граматически грешки. Има неща, които смятам да допълня в някакъв момент, има и един цял проект, който все още не съм оправила и качила тук. Но всичко с времето си.
Засега всичко е под контрол, а тази събота ме прави един много доволен малък призрак (който смята сега да се отправи към леглото, защото е програмирал до малките часове и е водил среднощни разговори за Сатаната и наденички. И това също се случва понякога.)

Please, proceed.

The sickly sweet colours of the devil in my dreams

последователности

Editors

Онзи ден сънувах, че съм вкъщи със Сънчо и Иво, и преразказвахме разговора си от преди няколко вечери. Събудих се в сълзи, защото и това се случва понякога. Той понякога е прав, но понякога забравя, че моите истории не са неговите с Алекс. Всъщност нямат нищо общо, но те се справяха по-добре, отколкото аз.

Тя все пак е тъпа, де. (Алекс (на Иво), ако случайно се случи да четеш това, да, тъпа си. Тъпа курва си, само че си толкова тъпа, че никога няма да го осъзнаеш.)

The Enemy

На следващата вечер сънувах събития отпреди един цял живот време. Хареса ми, обаче на сутринта болеше и не беше хубаво вече.  Книгата, която четях, беше пълен shite, затова я оставих и започнах The Brooklyn Follies, която ми седеше до леглото от преди началото на лятото.

Oasis

Отказах се от всичко и започнах да правя скици и тихо да се усмихвам, и изведнъж се получи една река от цветове. Изобщо не очаквах нещо такова, но може би ще свърши работа. Може би тюторите ми дори ще го харесат този път.

Editors

Курва. Трябва да й блокирам номера, за да не получавам никога повече тъпите й съобщения.

Smith&Burrows

Не искам да се прибирам в България за Коледа. Знам, че е безкрайно егоистично, но не искам. Искам да съм си тук и да няма вече часови разлики.

Само че ще се прибера, имам дори вече билет (нищо, че нямам паспорт), ще се видя с баба и дядо, ще ядем много, ще слушаме пост-коледни песни, ще гледаме Love Actually (писна ми) и ще подскачаме около елхата, а аз тихо няма да имам търпение да се прибера тук и да огранизирам най-непартито парти за Нова година с прекалено малко хора, но добри.

Manic Street Preachers

To feel forgiveness, you've gotta forgive

It's lost on me, I believe in revenge

И още,

I've cleansed my uglyness and cleansed my paranoia,

Което не е съвсем истина, но е in a progress.

А сега, интернет, ако може? И другото. Ние сме се разбрали. Моля.

Edit [11:27pm]

Pulp

Елиза е най-прекрасният човек на света доста често, въпреки че поради обективни причини ме е страх да оставам насаме с нея. И може да е малко преди полунощ и аз да нямам интернет, но смятам да подскачам, защото ми е студено на пръстите.

Robert Smith

The Savoy? What is this projects, it's not like the Savoy is a beknown international interior design space? (цитат по памет)

Ами и това се случва понякога, моето момче.

А сега малко хер Вендерс, моля.

Sour yellow sounds inside my head

This one will be in English, 'cause I feel like it and 'cause it's again this time of the year with the short essays and Benjamin (he is everywhere. Every time).

Thing is I sometimes just need to talk to someone about funny things, annoying people and interesting pictures. Not in this particular order, and the adjectives are interchangeable.
Also, I have too many squares in my mind right now, and too much blue (the colour). I think about means of presentation and watch case studies on vimeo; I draw arrows to indicate each new line of thoughts, and keep on reminding myself about the films I have to watch next week.

My head's in a royal mess right now. So are my notebooks and my sketchbooks. I can clearly see the final results of every single task but I just can't visualise my path to it.

And now for something completely different. I don't feel tired, not yet. For once I'm the only one truly excited about a project and my ideas. But I've been on the same place for way too long now, and I just need to see something new.
....
Вчера сутрин се събудих прекалено рано от една прекалено позната миризма, която всъщност изобщо не съществуваше в момента. После се разплакох, не защото съм тъжна, а защото не знаех, че можеш да сънуваш аромати, които си смятал, че си забравил завинаги.

I'd love to touch the sky tonight

Сама ще се побъркам от неправилни думи и грешни решения за деня, това изобщо не ми харесва, а не мога да го променя. Поне добре, че октомври свършва, а този октомври се държи по-добре от преди година (засега).
Правя снимки с часове, обикалям, а после правя списъци с добрите от тях. Музиката ми свършва и започва наново, а Дик днес ми каза, че съм ghost, а аз му отвърнах, че това не е нова информация, но той не знае.
Nelighost strikes again, но никой друг не помни онова, което помня аз. Не искам никой друг да знае, каквото знам аз. Спестявам им имената и тихите звуци, които издавам като дух. Спестявам им цели вселени в главата ми.
Не знам защо светът беше такова лошо място днес. Мразя понеделници, нищо, че днес беше вторник. Добре че тази седмица нямаме лекции и всичко ще свършва с обикалянията ми из всичките ни кампуси. Библиотеки, стари и нови книги, чернобели филми.
А сега май е време за сън. Сънят е понякога по-необходим, отколкото смятате.

Saturday wait

"spanning years and continents, lives ruined and blood shed. epic."
Легитимно е да цитирам неща, за които се сещам случайно на Byres road, докато вървя бързо към вкъщи в 1 сутринта. Случва се около час след flashback-a в учебната зала, докато се опитваме да създадем някакъв текст, който да снимаме утре.
Ще е пълно фиаско, впрочем, но това е друг въпрос.
Безкрайно уморена от целия ден, случват се неща и всъщност нищо не се случва, представяме си паралелни вселени и светове, създаваме митове и скици на новото ни студио, обсъждаме филми, които не харесваме, и книги, които не разбираме. А сега и лазанята, която направих онази вечер и все още съществува в хладилника ми.
Всъщност се смеем много и се отчайваме от други хора дори още повече, но не ми е смешно, нещо ми липсва в момента. Само че това е от деня. Утре всичко ще е наред. Не обещавам, но се надявам много много.
But don't look back in anger, да, знаете края.

А сега и за. Този разговор стана странен. Легло. Сега. Моля.

Thursday watch the walls instead

Сарказмът на Джим никога не е достатъчен, а с Дик се замерваме с малки пухени топки и си говорим глупости, за да не заспим. Правим си тъпи снимки и се смеем, отчайваме се от първокурсници и все намираме причини да се махнем от изложението поне за пет минути.
Прекалено странни дни, прекалено много неща наведнъж и това не винаги е хубаво, но днес съм смела и обикалям из непознати сгради, и се срещам и говоря с хора, които не са ми в списъка точно в момента.
С Мими си говорим глупости по дефоулт от последните 8 (8??) години.
Мимз
доспа ми се
Nelly
аз пък се разсъних, хаха
i blame the cold water
Мимз
хаха
а то и аз се поразсъних като си измих зъбите
за съжаление не действа сутрин
Nelly
действа, ако след 5 минути ти идва автобуса, чиято спирка е на 10 минути от вас, хаха
Мимз
това е сутрешна тренировка
тичане след автобус
Nelly
хааххаха
сутрешна физ. зарядка и бягане с препятствия в едно
Мимз
ако има включено пресичане на улици и светофари получаваш бонус точки
Nelly
ако нищо не успее да те блъсне на тротоара - бонус живот
Мимз
пък ако събереш достатъчно парички по пътя печелиш допълнително време и автобуса го хваща червена светлина
Nelly
ако събереш правилните гъбки, получаваш супер-бързина и направо излиташ до училище

Потвърждавам, 8 години.

Edit (15 минути по-късно)
Мимз
7 сааа
не 8

Close enough.

Just try to see in the dark

Мразя последните няколко дни.
Мразя ги от дъното на душата си, не само, че са ми черни пред очите, ами и е от онова синтетично идеално черно, което не отразява абсолютно никаква светлина.
Не ми харесваше как сменях прозорците непрекъснато напразно. Не ми харесваше как ме валя, не ми харесваше как се протягах към телефона си, за да му напиша какво е станало току-що, само за да се сетя, че това няма как да стане. Не ми харесваше отношението на някои хора, не ми харесваше държането на други. Не ми харесва как не мога да направя нищо от нещата, които искам. Не ми харесва, че не съм си на мястото в момента и че имам нужда от едно малко пътуване нанякъде.
Всъщност съм си на мястото, но все пак имам нужда да отида някъде за ден или два, за един уийкенд, да лежа на поляна и да чета. Или просто да лежа.
Искам да пренеса дивана в антрето, искам да го накарам да изчезна само като си помисля за това.
Искам синините ми да изчезнат, за да не мисля за тях всеки път, щом се видя в огледалото.
Искам веднъж да не ми се наложи да мисля за пари. Да знам, че имам някакви за всеки случай и за наема например, и да си печеля сама някакви, за да мога да излизам по-често от веднъж на два месеца, да не ям навън само по Коледа и да мога да си купя всичките филми на Вим Вендърс (които сега са намалени, да, обаче в един момент ще престанат да бъдат).

Искам просто да гледам филм, това е всичко.

However long I stay

Последната седмица започвах един пост, много пъти, но винаги се отказвах по средата.

Вече отново в Глазгоу, хем слънчево и хем дъждовно. Вкъщи. Вкъщи тук, а там е вече "нагости". Правя разни проекти за разни хора, Friday Friday, хайде да не цитирам песента точно сега, а уикендът ще е дъждовен, всичко обаче е ок, дори без северни тропически плажове. Наистина.

Spinning on that dizzy edge

Сряда ме води до тихо отчаяние.

Снощи си говорих с Иво и това ми вдигна насторението. Имам нужда от случайни разговори за времето, партита, на които не съм била и хора, които не харесвам. Искам да работя по-бързо и да имам повече време за всички неща, които искам да направя. Искам да свърша проекта си в петък, искам утре да пия с приятели и да съм спокойна. Искам повече слънце, само че нямам време да седя в парка, така че няма значение.

Имам две книги, които чета в почивките и преди да си легна. Което, в общия случай, е някъде към 6 сутрина. Steppenwolf и Gaza Blues, и сигурно съм последният човек на света, който все още не е чел Херман Хесе. Съжалявам.

Това е като мини wish list за нещата, които много искам да се случат, но зависят предимно от външни фактори. Като например какво ще е времето навън и времето вътре в мен (а днес за първи път чух един израз за цветове, който не бях чувала, а някакси звучеше правилно).

А сега искам да си взема душ. Поне това мога да свърша.

It's such a gorgeous sight to see you eat in the middle of the night

Колкото пъти погледна часовника днес, все е нещо и 11. 11:11, 17:11 (а после 17:17), накрая 20:11. Хубаво, разбрахме. Има конспирация за края на света и изпиването на всичкия горещ шoколад на света. Хайде сега моля спрете и отидете да се наспите, защото съботата ще е дълга. Точно така, имам предостатъчно планове за средата на април, а сега ще гледам Community и ще спя, защото това е правилната последователност на събитията.

Освен това дори не искам да започвам с евтиното вино на изложбата днес и бирите след това, и как трябва да ям повече, когато върша толкова много работа.

I wish I'd stayed asleep today

Не бих казала, че е скучно, но понякога имам нужда от повече напрежение, за да седна и да свърша някаква работа по проект. Който и да е проект; каквато и да е работа.

Танви несъзнателно ми открадна молива във вторник. Ще оживея и без него, но ми беше любим.

Ще имаме някаква обща среща обсъждане в петък, ако не се успя. Както почти всеки петък.

Този проект ще го кръстя с кодовото име Bricks and Mortar и тайно ще си тананикам Editors, докато правя скиците. (С цитат от Тони, че трябва да имам един тон скици. Аз само че един тон скици на купчина тухли няма да правя, мерси.)

Отделно, заливам се с горещ шоколад, удрям си главата в ръб и крака във ваната (не в тази последователност), накрая се смея на тъпи случки и търся тъпи песни, които да не ме накарат да заспя.

А утре имам една последна лекция (горе-долу, за тази година) и е някакси в реда на нещата да се появя за нея.

However big I ever feel

Днес е някаква случайна събота, срещам много хора на всеки ъгъл и говорим за много неща, прекалено много неща и прекалено много хора. Кари задава грешните въпроси на грешния човек, или по-точно, много правилните въпроси, но все пак на грешния човек, а аз свивам рамене и й казвам, че ми е студено.

После вкъщи, отказвам да готвя и вместо това гледам филм, гледам и прясно проявените снимки и с Мим се усмихваме на котката, а аз се радвам тихо на ярки цветове и съм доволна от слънцето.

Този път проектът ни е странен, а в главата си имам безкрайни идеи за тухли и оголени кабели, а имената ни ще ги пише наред с имената на останалите хора.

Освен това, имам билет за Battles, а само това би било достатъчно да ме прави тиха и щастлива за поне още една седмица.

I'll run around in circles till I run out of breath

Nottingham (Uni campus) summary:
Хубави нотингамски дни сред зелено и нарциси; прекрасната прекрасна М, спасяваща животи и също римуваща времето си отвъд Канала все така успешно; хубави и нови хора наоколо; Вивалди и Aluminium край езеро под дъжда; весели сериали в почивките; музиката и танците; партито почти за "добре дошла"; синината, за която ще разказвам истории след време; отново Севера срещу Юга с последиците и лошото време; всичките варианти на Робърт Смит; сънят, на който се смяхме, докато се борехме с цветове и материи; всичката поръчана и доставена храна; Вонегът в свободните часове; театърът в тъмните часове; The Cure в автобусните часове; веселите снимки в неочаквани моменти; песните и кратките мюзикъли в нощния парк; всичките разговори; The Walk; викторианското гробище и всички онези кратки моменти, когато успявах да забравя всичко.
Мерси.
Well it's a big big city and the lights are all out
But it's much as I can do you know to figure you out
And I must confess, my hearts in broken pieces
And my heads a mess
And it's 4 in the morning, and I'm walking along
Beside the ghost of every drinker here who has ever done wrong
And it's you, woo hoo
That's got me going crazy for the things you do