My greatest fear

Today in news:

.най-ужасният човек на света, който се държи като пълен задник и единственото, което искам, е да го ударя с всичката сила на света и после да му се изсмея на страданието

.най-прекрасните думи, които получаваш, точно когато имаш нужда от тях, и от единствения човек, който знае как да ги каже

Haven't we heard enough

Всички онези неща, които искаш да направиш.

Днес е рожденият ден на Дик. Казвам това не като някакво особено важно твърдение, по-скоро като въведение към следващата история.
На обяд отидохме в един малък пъб на Byres Rd, в който - по някаква причина - никога не съм влизала преди. Говорихме си за всичките неща, за които си говорят хора, които са два месеца преди дипломиране. За хора, за работа, за места по света, където да живеем. За неща, които обичаме и неща, които трябва да изоставим. Отново през местата, на които той е кандидатствал за работа и всичко, което би искал да прави. Той със сигурност има повече перспективи от мен, и повече идеи какво иска да прави с живота си, което е супер - поне за него. Мен ме кара да се депресирам допълнително пред възможността да не направя нищо по-велико от това да работя в магазин* и да намразвам хората дори повече от обикновено.
Всъщност в момента не мога да осъзная концепцията, че след лятото ще има есен. Нищо останало. Лятото не е ваканция вече, а просто следващия сезон.
Но Дик ми каза едно от най-мъдрите и хубави неща, които някой ми е казвал напоследък. Защо, в тази gap year, докато работя нещо, някъде, и преди кандидатстването за магистратура (ако изобщо се стигне дотам), не правя всичко останало, което поискам. И покрай всеки разговор, който провеждам с майка си, в който чувам разочарованието в гласа й, просто защото тя наистина не може да възприеме, че нейното образование преди 30+ години няма нищо общо със ситуацията в момента. Нищо. Общо. Неговата идея беше просто хубава. Накара ме да се усмихна, а това не се случва много често напоследък.

*Disclaimer: Нямам нищо против хората, които работят в магазин. Забавно ми е, когато с колегите се правим на клоуни и когато клиентите не са сърдити на света (или поне не си го изкарват на мен), но това е temp job, а аз имам всичките амбиции на света да направя нещо прекрасно от живота си.

You can sing every line of every song

Имам причини да съм в ужасно настроение, всичките причини на света. Но вместо да ви занимавам с тях, ще ви ъплоудна какво ми излезе, когато реших да си потърся името (с трите различни спелинга) в urban dictionary.

Което инцидентно е сред най-милите неща, които съм чувала за себе си. Без значение дали това се отнася за мен, или не.

While I watch the morning light appear

Малко след един и половина, оставям следващия филм да се зарежда и си представям форми и последователности. Мебели в безмислен мащаб, полукръгове и прави линии, кабели и нишки.
След час ще съм толкова уморена, че ще ми е лошо. След още един ще съм хиперактивна и ще слушам глупава музика. След 5 ще започне да просветлява и ще е почти неестествено. После ранното утринно слънце ще се отрази в далечните високи сгради. Всяка сутрин е едно и също, а има един момент от около час, когато навън е почти истински ден, но хората все още ще спят или тъкмо ще се събуждат, ще си правят кафето, а аз ще си мисля за слънцето и за други сутрини, когато е било лято, не съм спала цяла нощ по никакви причини, но се подпирам на студения парапет на терасата и гледам птиците наоколо и малките хора, които са се събудили рано, за да хванат първите лъчи на слънцето с пищящите си деца с тъмните кожи и луничките.
Не ми липсва, но в момента искам да съм там.

And make counter accusations

Странни сънища снощи, прескачаме от едно място на друго и се смеем на глупости, нощният вятър отвява пясъка в косата ми, но пръстите на краката ми са студени. Казвам, че съм там, но всъщност не съм - няма как да съм, щом се намирам в собствения си сън и всичко ми е познато.
Опитвам се да не се ядосвам за глупости - нещо като неофициален новогодишен план, който по чудо успявам да следвам, и това ме кара да се чувствам по-добре от всякога. Или поне по-добре от последните няколко месеца, и това всъщност ми стига.
Нали знаете какво се пее в онази песен, представа нямаш какво е времето вътре в мен, но и аз също нямам, така че всичко е в реда на нещата. А това малко ми напомня на това на Надка, което също май е в реда на нещата.
А сега, разговори за шизофренични тютори, поетични отклонения и шум за лека нощ.
(Впрочем, около мен има irn bru, половин пица и лешников милка, но - както казах - лека нощ. I ♡milka, нали така?)

It's been a difficult year

Последен час на 20, сматам да започна новата си година с малко господин Вендърс, защото така трябва. Ще ми се да цитирам няколко песни, за да обясня накратко каква беше последната, обаче ще се спра, защото нямам нерви за много обяснения в момента, но
won't you buy me a drink, and I'll tell her what I think if she gets in my way. И няма да е много красиво.
Смятам да не изпреварвам времето и да си поръчам подаръка ми след полунощ, не че би имало някакво значение, но така става понякога.
Сега ще си направя салата, което е тъпа последователност на събитията, както отбеляза майка, но има достатъчно много лак, за да поправя грешките, а синьото е хубаво и тъмно.
Утре впрочем ще е малко странен ден, малко шумен и див, с много хора, а може би малко, не знам, но сигурно ще бъдат правилните. Поне тези в началото.

21, бъди добра година и този път ще епично. Обещавам.

Patience

Ми не.