What I have and what I ache for

Слушам Massive Attack за първи път от много много време. Оглеждам хаоса в стаята ми, който скоро няма да бъде поправен. Имам безкрайно много работа, но във вторник може би ще ходим в sleazies заради белите руснаци и всичките онези детайли, които пропускаме всеки път.
Трябва да започна истинския модел в един момент, но засега единственото, което ми е в главата, са разни картинки от други времена, които нямат никакво значение, но все пак не мога да спра с тях. Massive Attack са донякъде виновни, но предимно песните им, които просто те карат да си затвориш очите и да забравиш, че трябва да ставаш утре рано, за да успееш да свършиш още малко неща преди работа.

I feel like I'm part of a book I read

Понякога си мисля колко ненормалко тихо е тук, когато трябва да има живот, и много често - обратното също.
Свършвам поредната седморка рисунки и ги закачам на стената, с Айона ще гледаме страшни и коледни, и страшни коледни филми следващите дни, "о, господи, това е алармата, отново" - ненормално, нали ви казвам; после правя снимки с банята, а Бен и Макс ми се хилят, те двамата впрочем малко по-рано през деня проведоха разговор, нещо средно между отчаяни съпруги и прилежна домакиня, и ме предупреждават за живота със Сара. "Мда, мерси, упокои ме, Бен, поне не вярвам, че тя краде тоалетната хартия."
За тоалетните преживявания из блока ще ви разкажа друг път, а те понякога стигат до епични пропорции, сериозно.
А за другата седмица направо не знам, от вторник - на сряда, четвъртък изобщо няма да го помня, а ако изобщо успея да си спомня кога е дошла събота (заради всички причини на света), ще е много хубаво.
Междувременно утре съм на пазар за материали, а другата неделя много рано сутринта ще е payback time. Н, да не си казал пак, че съм егоистка.