It's in your frequency

И като по някаква магия е отново след полунощ. Дните в студиото минават прекалено бавно, но веднъж като си вкъщи след осем - и всичко е прекалено бързо. Имах планове да гледам детайли и магазини, но вместо това импровизирах в кухнята (да се разбира - отворих хладилника и сготвих каквото намерих там) и гледах сериали, после рисувах скици на невъзможната ми идея за стена от карфици и четох Mr.Vertigo.
А днес, след всичките разговори за Blue Monday ми се причете Кърт Вонегът. Всъщност ми се четат прекалено много неща по едно и също време, но вече се ограничавам до една fiction наведнъж, за да мога да смилам информацията от всичките останали книги на света.
Сега не следва нищо. Сега следва сън и малко книги преди, утре ранно ставане отново и часове пред компютъра; вечерта пък ще пия бира с добри хора и ще си говорим за греяно вино и планове до безкрайността.

Instead of stressed, I lie here charmed

Дигър ме погледна с ей-такива очи днес, когато му казах, че съм свършила проекта.

- И рендирането ли?

- И рендирането.

Сигурно няма друго такова чувство, и ме поправете, ако греша, когато си готов с нещо дни предварително и имаш достатъчно време да се наспиш, да гледаш всичките серии, които си искал последните седмици и да поправиш някакви грешки, които може би ще забележиш в проекта ти.

К. отново ме попита на кои филми съм базирала ресторанта.

- 2001 Одисея в Космоса.

- Какво е това, някаква комедия ли? Трябва да ни накараш да го изгледаме в петък.

Погледнах я в очите и ми беше ясно колко искрена е. И точно в този момент осъзнах, че никога, по никакъв повод не искам да ми се налага да гледам който и да е бил филм с нея.

- Да, сай-фай комедия е.

- Аха, като Star Trek?

- Повече като Star Wars.

(Предполагам, че Кубрик и Кларк се преобръщат в гробовете си в момента. Съжалявам.)