Remurdered

Главата ми бучи с всичките думи, които искам да изкрещя. Нямам сили, нямам дъх, сърцето ми спира за минута-две-три, преди да започне отново; очите ми не виждат думи и линии.
Последователности.

Искам косата ми отново да е дълга, за да мога да се крия в нея, очите и душата си да крия. Искам да задушавам хората около мен и да ме е страх от вятъра на спирката. Искам песните да не съществуват вече, само шумът в главата ми да остане; искам нови неща. Искам страст и искам еуфория. Искам точни размери и повече вода, и повече кучета на улицата. 

Един човек е яростен на целия свят,
защото светът го лиши от врагове, от очевидности,
от романтика.
Сега той трябва да решава в кой бог да вярва,
в коя страна да бъде, къде да работи, с кого да
остарее заедно.
Трябва да решава за всичко.

Relative Hysteria

Mарт започва така: С шума от тонколоните над главите ни, странни хора ни блъскат и ни разливат напитките, пияните мъже не са особено интересни, а ние с Марсела се смеем на всички малки глупости на света.

Този февруари не беше дълъг, но беше тежък и заслужаваше един такъв край, където отиваш в клуб и се чувстваш най-старият човек на света (но си буден и на крак от последните 17 часа и последното, от което имаш нужда е пияно момче да те преследва из залата и да не те оставя намира.)

Толкова много работа, толкова несъществуващо време и Стокхолм след три (!) седмици.

PS. Всички готини хора отиват в Нова Зеландия в някакъв момент, явно.

What would you do if you saw spaceships over Glasgow?

Fuck you all with your fucking meteor, беше НЛО, а вие сте скучни!

В други новини, в случаен разговор днес осъзнах колко много работа ме очаква следващите няколко месеца и как малко ми се доплака от това.

Lust for lust

В продължение от последния разговор за цици, цялата седмица прекарвам в обсъждане на порно, голи снимки и порно в 3D. По-точно, колко странно би било да се гледаш сам в 3D филм, ако си гол.
По някаква причина подобни разговори се получават добре със съквартиранта ми. Може би защото изобщо не се възприемаме насериозно през половината време (и това е ок), а през остатъка си говорим за изпити, проекти и животът на път.

Освен това трябва да намаля количеството сериали. Хронично е. Не че са лоши, напротив. Обаче просто трябва да ги намаля. И да започна работа по финалния ми проект.

What would you do if you saw spaceships over Glasgow?

Before I go to bed tonight, and I should've been asleep already, I just want to tell you all how much I miss traveling. I just figured I haven't actually gone anywhere this year. Yes, I went to Largs, I caught a cold in Ardrossan, and saw several cool places back home, but this is not enough. (I demand euphoria?)
I just miss that moment before you step into the new place and don't know what to expect; when you laugh at funny unknown words and evaluate the coolness of locals. When you don't know what the weather will be like tomorrow (though you kinda suspect), when you hope for a morning sun over the mountains, or for an endless white beach.
Actually, I did see seals. Finally. Seals are very cool, but even they can't make up for the rest of the experience.
What I need to do now is go somewhere, just somewhere, and probably Saturday. Last day 20. But it will be probably raining.
See, I told you you always kinda suspect.

Old songs, stay to the end

Поредна ранна сутрин, пореден път, когато имам нужда от повече сън, моля. Но пък затова прекарвам времето си седейки на твърдия под, а мислите ми блуждаещи из случки и разговори от последните дни, което хич не е лошо даже. Тананикам си We are so cliche, докато премествам реквизит и ме снимат доволна на едната пейка.
Късно следобяд, вече вкъщи и спяща под неочакваното слънце, баба звъни и съм щастлива, не съм я чувала от месеци, опитвам се да не се разплача, а тя ми казва, че няма никакъв смисъл да се прибирам в България. Обичам те, бабо, но това го казваш малко късно, а тя е дори по-изненадана, като й казвам, че имам вече билети. Аз също съм.

Последните седмици Mogwai и Editors се борят за вниманието им и съм ги разделила в различни интервали на деня, а вече си мисля за концерта след седмица и колко хубав дано да бъде.

Господи, прибирам се след по-малко от три седмици.

White Noise

Имам чувството, че пиша само заради писането. Случва ми се, когато съм затворена в едно помещение и правя едно и също нещо с дни.

Слушам почти един и същи песни, новия албум на Mogwai и Стефан В., защото така се чувствам в момента. Не, няма пак да го цитирам пак.

Правя планове за следващите седмици (по-скоро като "ок, това просто трябва да стане в следващите дни", отколкото "много, ама много ми се ще да стане"), боядисване и други досадни задължения, преместване на кашони (тежки. много.), ИКЕА!, защото ИКЕА е почти задължителна всеки път, когато се преместиш на ново място (спално бельо, чинии, възглавници, некрадени от кръчмите чаши).

Лилавото е хубав цвят, обаче искам нещо друго. Кой цвят ще се види, ако се боядиса върху съществуващото лилаво?

Зелено?

Господи, и съм тръгнала да ставам интериорен дизайнер.