Time on your side that will never end

Окей, какво не му харесвате на Калвин Харис? Вярно, че сигурно е най-високият човек в индустрията в момента (this is the industry) и като говори, не сте сигурни дали говори и на какъв език изобщо (leave it to me - "деррс бин а мърдърр"), а и хуморът му е малко хаплив, обаче поне не е замесен в превърналата се вече в култова He's Behind You, He's Got Swine Flu (Yes, Mr. Skinner, we adore you). Всъщност песента е забавна и дори си я тананиках наум днес на матурата, но в никакъв случай не гледайте клипа, ако имате слаб стомах (в този ред на мисли съм доста убедена, че това ще се превърне в новия любим клип на бла).
Да се върна на Калвин Харис.
Не, момент, всъщност е това. Харесвам Калвин Харис и не ме е срам да си призная, че е единственото диско, което слушам и освен това, че му следя туитъра. (Преди някой да е казал нещо, да, Empire of the Sun също са готини, но Харис е съвсем друга история.)

Sticks and stones

Всички, които не (искам да) познавам и които напоследък се опитват да се вмъкнат във всекидневните ми приключения, да ми прекъсват разговорите, да се опитват да ме питат изобщо неважни неща, докато спя, слушам музика, пиша упражнения, правя си уговорки, говоря по телефона, рисувам, чета, вървя бързо надолу по улицата, ядосвам се, радвам се, плача, гледам през прозореца - престанете.
Защото утре с М., с която не сме излизали от прекалено недопустимо много време (не, Трифон Зарезан не се брои, а онова 10-минутно появяване с екстри разливане на червено вино на пода не може дори да влезе в категориите), страх ме е да не пратя пак някой от онези смс-и, които си пазя после и им се хиля като ми е тъпо, онези - за стирките (с обясненията после), стефан в. и върв. Може и да не е чак толкова зле, всъщност, но не искам. Искам обаче да спра да кашлям и да превъртя времето напред.
(А ако наистина отслабна толкова, колкото всички си мислят, че съм, поне вече ще има причини.)