Came off the road and I forgot what I was looking for

Вече е официално юни, а аз официално мога да попитам: "Какъв, да еба, беше проблемът на последния месец?" Сериозно. Всичките крайни срокове и всичкият стрес на света, всичките неща, които се случиха в най-лошия възможен тайминг.
Майната му на всичко.
Майната ти, май. Go suck a cock.

Междувременно аз си купих рокля за дипломирането ми и други неща, освен това започвам нова работа след точно 14 дни (уау), и планирам еднодневно пътешествие до някъде. Няма значение докъде, просто до някъде (щом Аран вече няма да се случи, има още 1000 други места, които не съм видяла още или не съм видяла достатъчно от).

И всъщност е много приятно чувство, когато момчетата започнат да ти мрънкат как така ще напуснеш и как повече няма да отидеш да ги видиш.

I think it's time to take it back to where we started from

And quote of the week award goes to... Max from 2 Broke Girls [ep. 7/ And the Three Boys With Wood]:
There really is no point to anything, but sometimes you get to eat candy and have sex, and that's when it all feels right.

Създавам дървета и си мисля за мащаби и сгради. Песните напоследък са едни и същи, а аз не знам откъде да започна всичките неща, които трябва да имам за презентацията другата седмица. И остатъка от двете книги за вторник. Преди няколко вечери Р каза нещо за това, че просто не може да спи вечер, а на мен не ми остана време да се съглася. Трябваше да съм в леглото преди час и да разгадавам кодирани съобщения на френски психоаналитици, вместо това създавам дървета и си мисля за мащаби и сгради.
Обичам луната тази вечер, обичам и лудото време днес - от слънце през дъжд, а сега отново ясно небе. Усещам луната по бузата си и улавям светлината й с периферното ми зрение. Бих искала да изгася всички светлини в стаята, да седна на дивана и да я наблюдавам, докато в един момент заобиколи и се скрие някъде зад сградите.  

Well just when I thought I had it planned out

Няма момент, в който Editors да не са пречистващи за душата.
А в момента слушам и Dead Meadow, до които просто не бях стигала от известно време, защото все не оставаше време за тях, но някакси хладната вечер е идеалният момент да си ги пусна и да се усмихвам тихо в полумрака (историята с Dead Meadow и студа е спомен за онази студена зимна вечер, когато вървях пеша по заледения тротоар дълго след полунощ на Коледа, а те бяха саундтракът в ушите ми.)
И междувременно обмислям нещо радикално, което може би ще шокира една прекалено голяма част от хората около мен.
Всичко с времето си.

А сега - краят на лятото (краткото дълго шотландско лято с търсене на работа, нови коси и тюлени); утре започва година 4, и изобщо не ми се мисли за следващите осем месеца.