Too much choice

Пия много irn bru и ме болят краката. Всъщност ме болят всички съществуващи мускули, дори няколко, за които не предполагах, че съществуват. Всичко от брадичката надолу.
Сънят никога не е достатъчен, особено последните няколко седмици. Мисля, че ми трябва още малко време да вляза в крак с програмата си, но засега всичко изглежда, че е под контрол. Дори гледах изоставени сгради, с които да работя за personal project-a ми. Което ми напомни нещо:
Не мисля, че хората обръщат толкова внимание на стари сгради, а има толкова толкова прекрасни. Това се отнася за всеки един град по света. Дори Бургас. София със сигурност.
Сега наваксване на сън за десетилетие напред. Може би буквално. Може би не. (Това трябваше да се случи още вчера, но и най-добрите планове се провалят понякога.)

All I felt was peace

Cause sometimes - just sometimes - it's alright not to be strong. It's ok not to fight the demons by yourself, and just ask for help.

But it's March already, and I need to smile and to change my playlists, and pray for a better weather.

Extremes of sweet and sour

Вървя бавно, движа се в slow-motion, слушам тихи песни и си спомням миналата година. Отказвам се от равносметки, радвам се, че 2010 остана в миналото. New year's resolutions списъкът е за първи път започнат навреме. Скрила съм го в "дневника" и понякога си спомням какво съм искала да допълня.

Charmingly strange. Това ще е новата година, такава я искам. Иво, както винаги, се оказва прав, като ми казва да спра да си правя планове, и всичко ще си дойде на мястото. И, както винаги, в момента, в който стана полунощ, всичко си дойде на мястото. Случайните телефонни обаждания от други държави, първата песен за годината и несъществуващия изгрев на слънцето, заради който небето става по-светло, но все така облачно. Повторения на разговори през няколко часа по тъмно и после по светло и сглобяване на събития.

2011 трябва да е по-добра. Този път трябва всичко да е наред.

I believe self control is killing me

"It's like autumn comes earlier in Scotland."
"Yeah, if we stuck to the weather forecast, autumn in here starts somewhere around April and ends around March."

Обичам да си говоря с нея, да се шегуваме за малките гафове на Луис, да си обясняваме някакви неща, които не знаем. Но не виждам никаква разумна причина да й се извинявам, че в края на разходката аз и той ще се приберем заедно, а тя ще завие в другата улица и може би ще чуе как се смеем на нещо, но няма да знае на какво. Дано за двете години, който са заедно, е разбрала, че много трудно ще намери някой да й е по-верен.
А това, че закусваме заедно сутрин или правим ризото понякога няма да промени този факт. Но ако ме попита, ще й кажа истината - че ако можех, щях да прекарвам много по-голяма част от времето си с тези момчета.
А Хелоуийн беше кървав, епичен и апокалиптичен. И син. По изключение.