Give me something to believe in

It's April already. I don't know how this happened. I also don't know how the last week happened as well.

Stockholm was wonderful. It was in all shapes, in squares and block colours. Catching up with Dick so many months after the last time we saw each other was wonderful. All the stories and all the laughs, all the silly things we said, all the places that we visited; all the beer, all the soup and all the midnight baguettes.

It's been a while since I had a heavy feeling of not wanting to get on that airplane back to Scotland. Actually, never. I've always looked forward to anything that would happen when I'm back home. But this time, no. So here I am, sitting in my bedroom almost two days after I arrived, realising how for the first time I have nothing to cheer me up, nothing to be looking forward to but a pile of work and the group of people I will meet tomorrow at work.

I have more stories from the windy North, I have plenty of them, but I'm still trying to arrange them in my head and suppress the urge to just catch the next plane back. I also don't feel like sharing any and all of them, which made my mother very disappointed several hours ago.

And drown us with the burdens of our sins

Случаи, които са в същата категория embarrassing като случката в неделя вечер (като доказателство, че до края на седмицата никой няма да има никакъв спомен за тогава):

.18тия ми рожден ден
.19тия ми рожден ден
.онова парти за рождения ден на Крис, когато се събрахме у Виктория (aka, инцидентът с лютивата храна)
.Трифон зарезан 2009
.Дисни партито (когато момчетата от Нова Зеландия ми постоянно ми доливаха бира, или как нямам никакъв спомен как всъщност се запознах с Рос и за какво всъщност си говорихме)
.животинското парти в Морано и българите, които опитаха да откраднат храна от фризера
.jungle book партито, enough said
.инцидентът със съквартиранта ми, който невинно си ядеше закуската в кухнята
.сутринта в Glenfinnan
.абсолютно всички гала вечери на Cut
.wrap-up партито след като снимахме The Phone Box
.19тия рожден ден на Карлота

Can we now drop the subject, please?

Over and over

Зелен чорапогащник и къса пола, немска бира, прекалено шумна, когато я отваряш; странно заведение, където се пуши; среднощни дюнери; хоръри в 5 сутринта; under- и overexposed снимки. Сестра ми се появява отвреме-навреме. Сакът ми е прекалено малък. Дисертацията е до никъде. Още бира. Забелязваме снега по прозореца. Книги в различни библиотеки и на много езици. Има интернет. Няма интернет. Пак има интернет, но нямам нужда от него вече. Латински for dummies. Garbage непрекъснато, цял ден. Сега пак.
So here you stand, beloved freak.
Планове за другата седмица. Искам да правя всичките неща на света. Разни филми по разни кина. Елиза изненадващо. Elise confidential. Още бира. Още работа. Още тиха музика от лаптопа в студиото на сестра ми. Изложбата, на която не отидох (но исках толкова много). Тъмният лак срещу бялата кожа. Всичко е наред. Всичко под контрол. А утре ще е дълъг ден.
There you stand, beloved freak, let it shine.

Maybe I'll hold my breath and jump right in

Неща, които се случиха днес (не в поредността на събитията):
On Beauty vs. On Ugliness (Eco)
"Have you accepted Jesus Christ in your life?"
шумни деца във влака
коприва! коприва навсякъде!
"the glory hole"
тюлени толкова прекрасни и толкова мързеливи
боса по студения пясък и във водата
сприятелявам се с хубаво куче, което мирно седи до мен на ръба на скалата и гледа към хоризонта
takeaway на тревата, преди да се превърне в пясък
три различни плажа и хубаво слънце
влакът закъснява и хващам друг (който ме води директно в Partick)
всъщност е петък, да
editors, докато съзерцавам мрака през прозореца
шумни съседи, които отиват някъде малко след полунощ
среднощно купуване на irn bru (и това се случва)
"Have you accepted GGP in your life?"
St Andrews, който не се случва днес всъщност, но може би

Maim me, tame me, you can never change me

Garbage.
Това е всичко. Смятах да ви разкажа колко прекрасни са Garbage, но не би.
Освен това днес (вече е днес, да) пътувам за България, където ще имам едно кратко и горещо лято. Ще ходя на плаж и ще пием бира в планината.
Но сега сън.

No one ever died from wanting too much

If we can't have it all
Then nobody will 
....
Споменах ли билета си за Garbage?
А сайта, с който в момента се боря (но като свърша, ще съм много горда с)?
А всичките неща, които имам да свърша следващата седмица?
Всичките хора, с които искам да се видя?
Също: новата реклама на Aussie в метрото, която ме накара да се засмея сама в пълния карт; съобщението в (точно) 11:11 на Жельо; ето този момък, който беше много забавно начало на деня (също и край на днешния ден, в който гледам негови неща до 4 сутринта и ме докарва до сълзи от смях, когато виждам познати лица и места); стари снимки, които ми припомнят коледни истории за Ева Грийн и момчетата от последния етаж.

И Garbage. Разбира се, че Garbage, въпреки че са от дълбоките 90те, но както каза Дик - трябва да отида, за да задоволя желанието на малката Нели, която я беше страх от техните видеа, и на малко по-голямата Нели, която в крайна сметка реши, че the world might not be enough, but it is indeed the perfect place to start.

We'll be alright

Не съм много сигурна, че одобрявам тази седмица.
Поне снощи беше забавно и безкрайно random, но днес си припомням всичката работа на света, която трябва да свърша следващите седмици. Но ще е наред, it's a thing in a progress, а аз продължавам да си оставям CVто на различни места и да си повтарям, че все някога ще получа обаждане. Така се прави, нали?

Make a landmark

Отново интернет вкъщи и това е добре. Прекарвам деня в говорене с хора и обсъждане на събития, малко работа, много сериали и недостатъчно irn bru. Получавам забавни съобщения и изпращам други такива, gossips, gossips, новини от различни градове и всичко е наред.
Или поне се опитва да е наред, а когато вечерта с Иво обсъждаме спомени отпреди много време, се опитваме да се убедим, че някои неща трябва да останат само като моменти в главата ти. Той ми се кара иначе - естествено, че ми се кара на глупостите, които правя, this is what friends are for мисля си.
Дълъг ден, а всъщност нищо свършено, reading week ahead, пълна с книги и статии, и нови неща (и стари такива), филмът, който ще снимаме в петък и всичките места, на които искам да бъда сега или просто някога. И хостелът със смешно име и винилени глави по стените, който с удоволствие бих искала да видя построен.

I get back up and I do it again

(the last post was number 666, mwa-ha-ha)

I still refuse to think in Bulgarian, especially as I fail to remember the word "landing" every single time I'm talking to a tutor. It's a bit of a sad story.

Other sad stories include my perpetual tummy aches that I'm trying to fight with more water. Also, it's too cold outside, but it will snow during the weekend (let it snow, let it snow). Not that I will have any time to go out and enjoy this first snow for the season but I will have it in mind (and, actually, in sight as well).

While I'm on the page of complaints, I don't even want to imagine the model that I need to start as soon as possible. I don't know why I keep on doing this to myself, but the stairs and the ramp never look good enough, and I need to keep and keep adding elements (which will probably kick my arse as I start making them tomorrow).

But otherwise I try to wake up with a smile, they say it will make your day better.

It's shit. But I don't mind just to give it a try every other morning.

Now, shut your mouth, try not to panic.