Turn towards the hidden sun

Опитвам се да съм тиха, да не преча на никого. Опитвам се да съм мъдра и да си знам мястото опитвам се да помагам, когато мога. Само че не ми се получава и знам защо. Това са нещата, за които винаги ще имам обяснение, но никога няма да споделям, никога няма да дам на никого да разбере.

Освен това правя планове за събота, несъществуващи места и прогнозата за времето, и се надявам всичко да е наред.

Ride to the highest point and leap across the filthy water
Leap until the Gulf Stream's brought you down

Sometimes I say stupid things

Anthology of stories about doing it extremely wrong.
Сряда с всичките ядове за есето, четвъртък с прекалено дългото време в the vic и ужасно грешните решения цяла вечер, петък на 12-см обувки, а днес - несвършила абсолютно нищо.
Понягога си мисля дали правя нещо погрешно, че все сама се забърквам в такива презокеански истории. Онази вечер Танви дълго се смя, като чу за премеждията ми, накрая трабваше и аз да се засмея. На сутринта и А се засмя и каза, че всичко било наред, но не и преди да го накарам да си признае, че е гей. Което той не направи.
Днес пък Сара има рожден ден и обикаляхме по фестивални задачи, а тя повтаряше как трябва да си намеря някого "cause, see, this way it'll be much funnier when you get drunk and James won't be that bored when he comes around". Никакво момче от джунглата обаче, казах й, а тя обеща да ме скрие, ако той се появи някъде.
Мисля, че трябва да напиша книга за тази единствена първа година в Глазгоу. Ще е почти брилянтна.
Maybe this summer will come and clear our minds.
Обаче никакви токове по павета, мерси.

How I'll never be anything I hate

Опитвам се да си преведа желанията на чужди езици, които никога не съм учила. Онзи прах, прашните вихрушки с цвят на портокал, може би не са толкова страшни. Правят фигурки във въздуха и събуждат надежди за топло лято - двата оставащи месеца. Преглъщат водата на големи глътки, после се насочват към вътрешността на стаята и осветяват всичко по пътя си. Миниатюрни изюмрудени точици ги следват по петите за полутон и се опитват да прескочат сянката ми върху пода.
А мен ме страх. Много ме е страх, защото ще е чуждо, велико, неотразяващо се в съседните огледала. Страшно, дори ужасяващо. А хората ги няма. Хората са тук, когато мен ме няма, и изчезват - изпаряват се от първите утринни лъчи, когато се появя. И всичко започва отначало.
"Music is not just orchestras and pop stars and special people with albums and downloads and concerts. It's you. 'Cause the music of the spheres is all around you. When you're on your own, just close your eyes, and you'll hear it. Music. Inside your head. 'Cause everyone's a musician, everyone's got a song inside them, every single one of you."

PS. Докато се рових, за да намеря епизод от Who Do You Think You Are?, попаднах на друг, за който осъзнах, че бях гледала вече - преди повече от две години, без да знам, че същият този актьор ще стане сред най-любимите ми един ден. И точно този епизод ме накара да започна да правя родословното ни дърво. Кой би могъл да знае, че светът е толкова малък.

I charm you and tell you of the boys I hate

Днес смятах да пиша за зеления чай с мента, за обичайното в барбосса и за дъждът, който се изваля върху нас. После щях да кажа за добрите съвети от правилните хора и за инвеститорите на майка, които знаят. За малкото ми откритие как говоря немски по-правилно (и по-бавно, но това е друга история) от няколко английски актьори, за онова треперене под лъжичката заради едно или друго, за всяка една секунда, когато съм си открадвала по една усмивка повече.
А Майкъл Джексън взе, че умря. И с него си отиде една цяла епоха. Не ме разбирайте погрешно, никога не съм му била фенка, но всеки си има под една или друга форма спомени на негови песни. Billie Jean, Thriller, Bad. Сега следващия крал, на когото ще можем да се подиграваме на глупавите решения, ще се появи чак когато коронясат Чарлз.
Oh, well. Мисля да се върна на треперенето. Дава ми повече надежда, че ще стана рано утре сутринта.