Just like a reflection of a friend of mine

Следващото ще е с цитати от последната седмица, тъй като последната седмица беше с безкрайно много цитати. Така и не си избрах един, така че ето ви селекция от бисери за поколенията. Или както някой беше казал, my friends are better than your friends.

1. (reasonably drunk) Carlota: Neli, how do lesbians have sex?
me: (after spending a couple of minutes explaining to her they do pretty much the same as any heterosexual couple minus the real penis and the guy attached to it) Do you know what scissoring is?
C: Scissoring? Like, they insert scissors inside them to get off?
me: ....

2. Rick Blaine (Humphrey Bogart's character in Casablanca): Go back to Bulgaria.
D: This woman is clearly not Bulgarian! For once, you can understand what is she saying!
me: .... Fuck you.

3. Z: "You could be the star of the Boob wall!"

4. me: they're currently looking for staff at PC world
R: haha, nah, I wash to often to work there

5. R: the eternal dilemma... snacks or sleep?
me: SNACKS NIGGUH

6. me: fucking facebook
D: I'd LOVE to fuck facebook!

7. "I've had sex with corpses before."

Всъщност имаше още няколко, но те не стигнаха крайния лист. Oh well.

Welcome to the sound of now

"Естествено, че е досадно. Естествено, че ми скъси живота с две години и естествено, че съм ядосана. Само че нищо няма да променя, ако го покажа, затова няма никакво значение вече."
Нещо такова обяснявам на К вчера и си говорим за песни и за работа. По някакъв начин съчетаваме и разговори за хора и жилища, и за августовските ни планове планове.
А скоро искам да се чуя с другото К, с което имаме да си разказваме средновековни тайни и обзор на събитията, всички неща, за които нямахме време последната година, но тайно знаехме, че се случват в паралелните ни вселени.

Май няма нищо друго засега, май баба се оказа права за времето ми тук. Има един предполагаем филм и разни хора другата седмица, има и неща, които изобщо не искам да се случват, обаче май трябва.

Sundome

Не мога да повярвам, че вече е почти петък.
Battles във вторник бяха почти прекрасни, не е най-добрият гиг, на който съм била, но все пак хубав, много хубав. И в Карлота преди това, и бирите след. Места, на които се чувствам не на място и истории, които не съм преживявала и хора, които не познавам. Песно за сряда. Идеи за бъдещето на дивана в стаята ми в последното метро към вкъщи и изложбата на колажи на гигантски вагини. (Да, ок, това последното е само защото много, ама много искам да видя как би изглеждал преводът в Google.)
Следват още няколко бързи дни с много хора, поне филмите са купени (а също и книги и Gloss Drop.) Degree show и разни други такива.

Won't you show me what begins at the edge of town?

The Cure after Prince and Editors after Black Rebel Motorcycle Club (life); so cold and so weird when walking into the mist infront. My hair is all damp, and I can't help but remember last time when I was walking fast and trying to remember names of streets.
It's alright today, watching shorts - some of them well-known, some of them not really, but they make us laugh and keep on drinking. Andy tries to hide under the seat when they play "Archie" and I fully understand him, later we down our pints and try and make Ian remember when he asked that impossible question "Do you have children?", and it seems like he's the only one not to remember it.
Earlier we discuss sci-fi films and Sarah laughs at funny questions; we also discuss possible Japanese Christmas dinner, and I promise to make sushi (примерно), this is how i plan on spending my holidays; unexpected and funny.
Now I feel cold, I've been feeling like that since when I came home, but I kept on writing: this post, random news and arguing about moon theories (the ones I can't really stand). So, come on, get on, get on, and let me listen to that Massive Attack song once more before I go to bed, because it reminds me of the summer that was, and also of the summer that wasn't.