Tonight we sail to the edge of the world

Има една песен, където се пее за циганското лято. Всъщност сигурно има повече от една, но няма значение в момента.
Вече е септември, а август беше eventfully uneventful (което е пълна лъжа, защото се случиха толкова много неща, толкова хубави и толкова неприятни неща, и толкова забавни неща, а тази сутрин беше един от онези моменти, които ме карат да се усмихвам широко и да си признавам, че всичко всичко е наред. Освен това има плаж и топло море, и отпечатъци от банския, и коса, пълна с пясък.)
Има още няколко дни в Бургас, а после още няколко в София, където ще се видя с всичките хора на света и ще пия безсрамно много за безсрамно малко. Take back the city tonight. Може би.


Editors в ноември!