With drops of Jupiter in her hair

Тичам през последните часове на 16-те си години, или може би по-скоро си представям как тичам, а всъщност едва вървя с нечовешкиогромната откровена рана на глезена ми. По-късно и при идотски обстоятелства се заливам с кола, която прониква до въпросната рана и боли, ох, боли, обаче никой не разбира за случката.
Днес ми се слушат песни за хем (едно)-хем (нещо съвсем различно), малко по-носталгични ще кажат незапознатите.(Не, всъщност те дори не ми напомнят случки от лятото/Коледа/предсезонно/каквото и да остава там, просто ми харесват.) Или може би и най-вероятно ще ме боли главата, но така или иначе имам нужда от такава музика, от моята си музика, за да не изпадам в лоши състояния, и наистина си мисля как нещата могат да бъдат различни „ако”.
Today my boyfriend (music) has a holiday.
Всъщност, може би нищо не трябва да се променя. Life’s good, нали знаете. И въпреки че нямам никакви нерви и още по-малко време за малоумниците, изкачащи от всеки ъгъл, винаги ще намеря време за някои от имената в списъка на телефона ми, bold-нати едва ли не, хора, започващи с цялата азбука и дори няколко знака отгоре.
За незапознатите, споменати вече горе, от музиката става най-добрият приятел/приятелка. Никога не може да ти изневери, да те зареже или да иска да те запознае с родителите си. И въобще не настоява да се натискате пред всичките ви приятели на масата. Само ако си го пожелаеш.
Имам нужда от Chris Cornell.

PS. Съжалявам, песимисти, реалисти и всички останали. Ще си прекараме добре, страхотно дори, дори само защото наистина имам нужда от всички простотии да ми се махнат от главата за известно време. Седмица е ок. Единственото, което може би ще ни попречи да стане прекрасно, е инатът на останалите. Да видим. Между другото, утре ще ми е разрешено ли да поискам малко повече, отколкото би било редно?