All That You Can't Leave Behind

"Ако искаш да водиш тих живот, не казвай нищо, не прави нищо, бъди нищо."

Днес разпределяхме ролите за новата ни пиеса, а театралната толкова много ми липсваше. Добре е, че си знаем - до каквото и да се докоснем, положението ще е от плачевно до разреваващо. До сълзи от смях.
Гръбчето, гръбчето, то е виновно...
Но това също го знаем, така че вместо да издавам още неща, смятам да се отдам на мързеливо съществуване между учебника по физика и поредния епизод на онзи филм за дървото.
The birds go flying with the speed of sound to show you how it all began. А май се очертава да имаме грипна.