В други новини:
Билет за България и официалните три седмици на лято тази година;
билет за The Room (за което все още не съм напълно сигурна, че е много добра идея, но със сигурност ще си заслужава да се преживее);
билет за Garbage.
Планове за всичките неща, които няма да правя в Бургас.
Планове за плаж и Младежко.
Планове как някога може и да си намеря работа.
Сайтът ми донякъде върви - донякъде не. Всъщност е малко стряскащо.
Идеята за дисертацията ми изобщо не върви. Затова пък привършвам Carnivale, което всъщност е доста притегателно, cinematography+production design - защо пък не.
Съквартирантът ми изкара акъла снощи. А днес пак изчезна някъде. Дали ще го видя изобщо това лято?
12-годишната Нели няма да ми прости никога, задето ще пропусна Sum 41 на Spirit of Burgas. Обаче тази година преизпълних списъка си със задължения към старите ми версии. Мисля, че стига.
26 June 2012
22 June 2012
I am still right here
Изведнъж прекалено много неща стават безмислени.
Искам да си намеря работа, наистина искам - а не мога. Искам да си взема билети за вкъщи - а и не искам, защото не искам да си тръгвам преди Елиза (а това май ще стане). Всъщност не искам тя да си тръгва и да не знам кога ще я видя пак (година, може би две? може би повече?).
Искам и да си свърша сайта и да е хубав (засега е почти, но не съвсем), искам да снимам филм. Или два. Искам да напиша сценарий, да довърша дизайна на къщата, да започна да рисувам отново. Това не е летен resolutions list, това са нещата, които си мисля непрекъснато и са част от списъка в главата ми, от който се опитвам да зачертвам точки - една по една.
Joyride.
Освен това искам отново да видя тюлени. Последният път преди цяла година, пак 10 градуса и валящо, мокрите камъни, шегите за запотените стъкла на колата и аз, вървяща през центъра към вкъщи в полунощ, премръзнала и тъжна, че не ме очакват никакви други приключения скоро.
А сега - Carnivale, което е логичният завършек на деня, и с тихи очаквания утрешният да е по-добър, по-сух и да раздам повече CV-та. Ако изобщо е останало място в Глазгоу, където не съм оставила едно.
Искам да си намеря работа, наистина искам - а не мога. Искам да си взема билети за вкъщи - а и не искам, защото не искам да си тръгвам преди Елиза (а това май ще стане). Всъщност не искам тя да си тръгва и да не знам кога ще я видя пак (година, може би две? може би повече?).
Искам и да си свърша сайта и да е хубав (засега е почти, но не съвсем), искам да снимам филм. Или два. Искам да напиша сценарий, да довърша дизайна на къщата, да започна да рисувам отново. Това не е летен resolutions list, това са нещата, които си мисля непрекъснато и са част от списъка в главата ми, от който се опитвам да зачертвам точки - една по една.
Joyride.
Освен това искам отново да видя тюлени. Последният път преди цяла година, пак 10 градуса и валящо, мокрите камъни, шегите за запотените стъкла на колата и аз, вървяща през центъра към вкъщи в полунощ, премръзнала и тъжна, че не ме очакват никакви други приключения скоро.
А сега - Carnivale, което е логичният завършек на деня, и с тихи очаквания утрешният да е по-добър, по-сух и да раздам повече CV-та. Ако изобщо е останало място в Глазгоу, където не съм оставила едно.
Subscribe to:
Posts (Atom)