30 April 2012

And give me a moment

Последен ден на април, whoop whoop.
Отвреме навреме има такива ужасни ужасни месеци, когато трябва да си задържиш дъха и да си тих, сега идва май - искам да стане топло и хубаво, искам да нямам причини да излизам навън, а вместо това да не се прибирам вкъщи - защото скоро ще имам цялото време на света да правя точно това. Освен това оставам още една година в Партик, тук е приятно, и Стюарт е примерно най-прекрасният съквартирант, с когото съм живяла досега.
Има и разни други новини, неочаквано хубаво, надявам се на още, като всеки път. Тази година няма концерти, за които да подскачам отсега. Поне не такива, за които да имам вече билет (да, това е тъпо). Нямам и летен билет за вкъщи, но всъщност нямам и никакви планове в момента.
Някъде има зелени поляни,
Там ще избягаме, там ще се скрием.
Нали така?

26 April 2012

I'll do it in my own time

Наоколо парчета картон и листове хартия; лепило, затъпени резци, лешници. Вафли, Милка, горещ шоколад, вода; разхвърляни дрехи по дивана и в ъглите на леглото, където не спя. Обелки от банани и остатъци от ябълки; неотговорени и неизпратени съобщения.
Мисля си за всичките неща, които бих направила в момента или през уикенда например. Банята мирише на шампоана ми и е цялата в пара, това всъщност ми харесва. А през деня гледам мрачното небе през прозореца и се чудя дали скоро ще стане достатъчно топло, за да танцувам по тениска следобяд и да се чувствам добре.

PS. Дано да се случи дано дано дано.
PS2. Да, зелено е. Писна ми и го промених. И about страницата също промених. Enjoy.