Да оставя тук нещо и мен

След такива събирания най-трудното е жестоката граница между случилото се последните три дни и това, което те очаква вкъщи.
"Първо правило на сесиите: не говори за сесиите. Всичко, което се случи по време на сесиите, си остава в сесиите." (а това не ни го бяха казали последния път) Така или иначе еуфорията минава след точно три дни (винаги са три), а тогава ще бъде точно четвъртък и началото на нещо-ново. Дотогава има 2гБ снимки и записи на какво ли не(1.5 в лаптопа на Льо и останалото в апарата ми). Само за едно ме е яд - че не успях да прегракна, въпреки всичките крясъци, викове и песни. Не че ми беше цел, но пък и никога не се получава.
Други неща се случваха, обаче, други, драги ми д-р Уотсън, ама за някои от тях знаят само шепа хора (да се върнем на първото правило), иначе всички си имат причинно-следствени връзки.
Отивам да спя.

Always Where I Need To Be

Къде е уловката, щом всичко се случва точно както трябва и както искаме? И да, супер сме за което. Идва ни отръки, но това не значи, че не си оставаме със съмнението.
Моля, моля, ръкопляскайте ни, защото сме добри и способни, за седмица пишем сценарии и ги играем, и пишем разкази за убийства и теми за конференции, и учим презентации за половин час, и всичко си е в последователността.
Only, i don't know how they got out, dear.
И ето това ме тревожи.
Иначе се надявам колегите да са подготвили пълна програма.

Edit. Да, разбрах къде била уловката. И вече ще си записвам всичко на "мъдри листи хартия". Честно.