Jerk it out

Последните дрехи са в куфара, скицникът, аноракът и други важни дреболии - в драконовата ми чанта. Всичко си е на мястото, изкарвам ненужните монети, наострям си моливите и си оставям телефона да се зарежда. Билет от маршрутка ми напомня за сутрешното ходене до Меден Рудник. Пропуснах ли нещо?
Оттук насетне всичко е добре познато и разбираемо. Колата е в гаража, но само до обяд. Аз тръгвам и моят път е ясен, а тези, които остават - тях ги очаква изпращане/посрещане, двудневен LARP, хижи, курсове и изпити(Но този път си прочети правилника) или нищо общо с това. И ще ми липсвате, разбира се, но ще се видим пак след 3 седмици, или нещо такова. Липсвате ми, да, обаче сестра ми ми липсва с 4 месеца повече. (А в случая времето има значение.)
Знаем си плановете за след това, вилите, маратоните, готвенето и музиката. Купони в началото на 9-ти и 10-ти месец, но за тях има прекалено много време.
Just look how beautiful world is / Don`t shut the light out of your life
Всъщност всичко досега беше повлияно от глупавите балади, наредени една до друга в плейлистата ми, от недоспиването и от глупавото смесване на бира с диня. Сега вече всичко е о(лл)к(лиър) и може да продължаваме напред. (А това ми напомня за Son's Gonna Rise на Citizen Cope.) Така, вече всичко наистина е на линия.
Keep in touch :)

Edit: Може би наистина единственото, което остава, е сънят. Днес ми се беше появила синина най-мистериозно там, където в съня ми се ударих. :)
Edit2: Брр, хората с К - крачка назад!

400 Years

Бръм, бръм.
Главата ми бръмчи като ник на Ивето, след поредния дракон. Everyday`s the same, казват хората, но този ден си го обичам заради всички онези, които срещам, с които се запознавам, или за които говорим. Всеки ден, цяло лято. Утре пак. Но за утре ме подготвят от днес. Утре е вече днес. А истинското утре по това време или ще спя, или ще правя нещо заблуждаващо врага.
Но малко се отплеснах.
Днес малко по-късно ме очаква излизане І дубъл, после излизане ІІ дубъл, а по средата ще е дългоочакваното ми заминаване из Европа и назад. Като домашното за изпът [Да не забравя!] е важно като никога.
Тръпна в очакване на реакцията на сестра ми като види какво съм й направила. И дори, Дес, като четеш в този момент тези редове, не знаеш за какво става въпрос, а и никога не би познала. ;)
А в момента е ред на Сантана с невероятната си китара, за която всички го обичаме.
400 години по-късно и е останало само това, което сънувах снощи.