Изведнъж прекалено много неща стават безмислени.
Искам да си намеря работа, наистина искам - а не мога. Искам да си взема билети за вкъщи - а и не искам, защото не искам да си тръгвам преди Елиза (а това май ще стане). Всъщност не искам тя да си тръгва и да не знам кога ще я видя пак (година, може би две? може би повече?).
Искам и да си свърша сайта и да е хубав (засега е почти, но не съвсем), искам да снимам филм. Или два. Искам да напиша сценарий, да довърша дизайна на къщата, да започна да рисувам отново. Това не е летен resolutions list, това са нещата, които си мисля непрекъснато и са част от списъка в главата ми, от който се опитвам да зачертвам точки - една по една.
Joyride.
Освен това искам отново да видя тюлени. Последният път преди цяла година, пак 10 градуса и валящо, мокрите камъни, шегите за запотените стъкла на колата и аз, вървяща през центъра към вкъщи в полунощ, премръзнала и тъжна, че не ме очакват никакви други приключения скоро.
А сега - Carnivale, което е логичният завършек на деня, и с тихи очаквания утрешният да е по-добър, по-сух и да раздам повече CV-та. Ако изобщо е останало място в Глазгоу, където не съм оставила едно.
22 June 2012
14 June 2012
I don't care about the lights
Единственото, което ще кажа, е, че от началото на седмицата се случват изключително странни неща. Но да кажем, че това може да се очаква предвид как започна седмицата.
Освен това - поемете дълбоко въздух - най-после се запознах с момче на име Себастиан (който в последствие се оказа, че познавам от поне ноември 2011), така че мога спокойно да отметна още едно resolution, което дължах на 16-годишната Нели. Това и Garbage след няколко седмици.
(Shut your mouth, try not to panic, нали така?)
Междувременно този ден беше почти превъзходен, а в момента ям много вкусни неща, които реших да импровизирам, след като отворих хладилника и осъзнах, че всъщност не знам как ми се яде и какво да сготвя.
Освен това - поемете дълбоко въздух - най-после се запознах с момче на име Себастиан (който в последствие се оказа, че познавам от поне ноември 2011), така че мога спокойно да отметна още едно resolution, което дължах на 16-годишната Нели. Това и Garbage след няколко седмици.
(Shut your mouth, try not to panic, нали така?)
Междувременно този ден беше почти превъзходен, а в момента ям много вкусни неща, които реших да импровизирам, след като отворих хладилника и осъзнах, че всъщност не знам как ми се яде и какво да сготвя.
Subscribe to:
Posts (Atom)