07 May 2012

Fingertips have memories

Peep show цяла нощ, също целия Adobe пакет.
Искам топли дни отново, моля.

Преди година по това време стаята ми приличаше на епицентър на бомбена атака; неща всякъде - неща, които после изхвърлихме, стените, покрити с мухъл; миризмата, пропита в мебелите; следобедното слънце и усещането за ново място, което получаваш винаги преди да се нанесеш.
Погледнато в перспектива беше забавно. Дори боядисването беше забавно, макар и безкрайно изморително и примесено с проекта за ресторанта (който в последствие също стана бял). Иронично таванът, който е с най-малко произшествия - и злополучните петна по стените и пода.
Един ден това място ще ми липсва, защото в него оставих малка част от душата ми, и голяма част от мен (буквално?). Няма значение, че апартаментът е малко съмнителен и понякога неприятно студен - и ако оставим настрана досадния хазяин (както каза Стюарт - все пак хазяите по традиция трябва да са поне малко досадни - иначе нямаше да е експириънс), една година по-късно и все още ми харесва да се събуждам на прозорците без пердета.

Може би е време да сложа винил по стените, както планирах в началото.
...
Been around the world and found
That only stupid people are breeding
The cretins cloning and feeding
And I don't even own a TV

Общо взето.

02 May 2012

Here she comes like a brand new day

Не.
Този ден е просто не.
И ако може никога вече да не се повтори, ще е супер просто.
Както преди малко обяснявах на Светльо, някои хора наричат такива дни "понеделник", въпреки че е вторник. А срядата ще е като втори дубъл.
Тази седмица е странна. В понеделник се събуждат случайно за забравена уговорка, бягам натам, после разпознавам цветни петна в далечината и се опитвам да ги достигна също. Май започва бързо, а всъщност много много бавно, с безкрайни уговорки за една случка или друга, за едно приключение или друго. Чувствам се като в някой американски ситком, дори цитирам такива в моментите, когато не се унасям пред компютъра.
Исках поне този месец да започне с гръм и трясък, с шум - хубав шум, който не ме проглушава, но ме кара да настръхна. Също ще е хубаво, ако случайните сънища спрат най-накрая, за да мога поне една нощ да се наспя без да ме се будя много часове преди алармата.
А ще е направо прекрасно, ако утре сутринта се събудя и имам хубав стол, на който мога да седя почти нормално много часове, а гърбът и раменете ми да не крещят от болка всеки следващ час.
Искам и още 7000 неща. Както винаги.

PS доста след полунощ: Имам една идея, която може би ще изпълня, като по изключение за всичко останало.