Don't look until I signal

Сънувам реплики, които се опитвам да сглобя в цялостен сън, докато седим на гарата, а после във влака сънувам и песни, които не съм слушала от години. Не ми харесва това, че ми е студено и не ми харесва, че не мога да отида на местата, на които искам. Не ми харесва, че не върша работа, а имам толкова много от нея. Не ми харесва и че времето минава толкова бавно понякога, но поне утре ще имам цял ден да побирам мебели и да чертая схеми на действие.

My soul slides away

But don't look back in anger, I heard you say.

Прекалено много работа, както казах. Два проекта за кратко време, два филма в действие и една малка купчина от книги до мен в леглото. (Yeah, I said it, спя с книги в леглото и се чувствам най-сигурна така.) Ayr няма да ми е достатъчен, а някой дали ще пожелае да прекара с мен един уийкенд в края на февруари, някъде - където и да е, където ще можем да седнем на леглото и да пием, drinking straight into the following day.

Come around to another time when you don’t have to run

Прекалено бърза беше последната седмица, прекалено много неща се случиха едно през друго; прекалено много нови хора, прекалено много нова информация. Прекалено много нови идеи и прекалено много рециклирани стари.

Епичен филм за един уийкенд.

Днес гледам Вендерс и чета Пол Остър, пия доматена супа и се опитвам да игнорирам факти от живота като следващия ни проект или утрешните гости, тихо и спокойно, Остър ми стига.

За тази седмица не знам, не съм решила още, не знам дали ще ми хареса, или ще завърши като някоя известна трагедия. Не ми се водят глупави спорове вече, за нищо и с никого, май дори започвам да се научавам да мълча.

А може и да отида някъде. Ayr. Reading week. Или последния петък на февруари, да си хвана нещата и да избягам за една единствена вечер. Само че няма да ми достигне смелост. Никога не е достатъчна, за да го направя сама.