Ден на все нови неща.
Selfish rooms in the Generous hotel. Шест седмици за чудо и приказ, за бавни идеи и бързи скици. После интериорен пикник в горещия парк, лежим на розови одеяла и ядем сладолед, водата не е достатъчно, обаче има кола. Одумваме двойките срещу нас, които се натискат като за последно "Just leave them be, Carrie, they're 12." (На толкова бяха всъщност.)
Часове в размисъл над задачите за следващите две седмици. Първо лого за семестъра, първи девет спални, последна рецепция. Разговори с архитекти, които ме карат да се усмихна и да знам, че те са виновни; разговори за обещания и тен.
Записки за разкази и бележки по стената - и все нови спомени от последните месеци.
А току що си купих билет обратно за София. За след точно два месеца. dete, here I come.
12 April 2010
10 April 2010
Sister got a beat for mankind
Последната седмица in a nutshell: Вали и е досадно, а в сряда Макс се прибира и носи хубавото време със себе си; паркът е прекрасен по всяко време, особено с Вонегът в чантата и домашен горещ шоколад с мента в мислите; реката също е хубава, но мрачна и тъжна, аз пък не съм - не съвсем.
Опитвам се да правя полезни неща, но не стигам по-далеч от две допълнителни изречения в бележника и поредния британски сериал. Докторът е нов и странен; Джийвс е гей, а Джонатан Крийк е по-скоро забавен. Кино в четвъртък е на място с много, много добър филм и саундтрак за скачане и бягане (и ритане на задници, ако става дума), и това ме води до днес, когато изслушвам 100.000-ната отчетена в музикалното ми царство песен.
10. Анимационерите - Snowboard
9. The Cure - Friday I'm in Love
8. Oasis - Slide Away
7. Coldplay - Strawberry Swing
6. Muse - Bliss
5. Ian Brown - F.E.A.R.
4. Mika - We Are Golden
3. The Feeling - Sewn
2. The Fratellis - Whistle for the Choir
1. Editors - Bones
Ако случайно сте изпуснали.
А сега, съквартирантките вече се прибраха, което означава, че ваканцията е свършила сигурно - или поне тишината; момчетата обаче са далеч, почти досадно далеч - и няма никакви изгледи да свърша каквато и да е била работа днес. Нищо полезно, както вече казах.
Опитвам се да правя полезни неща, но не стигам по-далеч от две допълнителни изречения в бележника и поредния британски сериал. Докторът е нов и странен; Джийвс е гей, а Джонатан Крийк е по-скоро забавен. Кино в четвъртък е на място с много, много добър филм и саундтрак за скачане и бягане (и ритане на задници, ако става дума), и това ме води до днес, когато изслушвам 100.000-ната отчетена в музикалното ми царство песен.
10. Анимационерите - Snowboard
9. The Cure - Friday I'm in Love
8. Oasis - Slide Away
7. Coldplay - Strawberry Swing
6. Muse - Bliss
5. Ian Brown - F.E.A.R.
4. Mika - We Are Golden
3. The Feeling - Sewn
2. The Fratellis - Whistle for the Choir
1. Editors - Bones
Ако случайно сте изпуснали.
А сега, съквартирантките вече се прибраха, което означава, че ваканцията е свършила сигурно - или поне тишината; момчетата обаче са далеч, почти досадно далеч - и няма никакви изгледи да свърша каквато и да е била работа днес. Нищо полезно, както вече казах.
Subscribe to:
Posts (Atom)