17 October 2009

Time is never time at all

Всичко е наред вече, всичко мина и май дори беше успешно, като изключим досадната кашлица и температурата, и некъсметлийския четвъртък. Но в момента пия чай от домашна мента (и запаметената реакция на Бен, като му казах, че ментата им всъщност ще влезе в употреба).
И много се надявам да нямам пак такива кошмари като снощните, заради които се събуждах, викайки разни имена - въпреки че не съм успяла да събудя никого от съквартирантите - не знам как щях да им обяснявам после за всички мъже в сънищата ми (освен това - и че онези неща на български са били от страх).
За утре сутрин трябваше да избирам между бг пътешествие по морето (което, като се замислиш, беше доста мило от негова страна) и търсене на неща за Хелоуийн - този същият Хелоуийн, на който ще бъдем петима на кръст, но ще бъдем правилните петима и ще има вино и сладки.
Другите двама с въпросителната до тях, ако и те дойдат - ще е прекрасно. Наистина. Най-хубавият подарък за рожден ден (някъде около украсата в хола ни).

14 October 2009

I'm floating on thin air

Съжалявам, знам, че предишното не беше много честно от моя страна. Но имах температура, купища работа и малко време. Все още имам достатъчно много работа, но поне съм по-добре (общо взето).
А преди малко се случинещо много странно и забавно. Тъкмо си мислих как от два дни не съм виждала почти никого и как толкова свикваш на шума на някакви хора, че почват да ти липсват толкова бързо. И точно три минути по-късно Луи и Хана минаха ппод прозореца ми, Л ме погледна полуизплашено, Хана се захили, след което ми махнаха.
Честно, хората от Единбург (и Йоркшир) спасяват животи.
Но някой изобщо ще остане ли тук за Хелоуийн?

And now, back to work.